Няколко думи относно предстоящия десети София Прайд:
Писнало ни е да чуваме призиви за „опазване на семейните ценности“ от впиянчени мутри, които смятат домашното насилие за нещо, което си е в реда на нещата и дори за необходимост.
Писнало ни е да виждаме хора, които без колебание заявяват, че биха изхвърлили собствения си син на улицата ако разберат, че е гей, да тръбят колко са загрижени за децата.
Писнало ни е хора, които влизат в църква еднократно за лето господне по Великден с бутилка бира в ръка, да обясняват как София Прайд заплашва „християнските ценности“.
Писнало ни е от хора, на които им се привиждат прашки и пера всяка година покрай прайда (за сметка на това обаче напълно реалните цици на последна страница във вестника не им правят впечатление, може би щото са традиционни).
Особено много ни е писнало от изявления като „Кой пък ви пречи!?“, „Аз нямам нищо против никого, но може ли да не ми навират предпочитанията си!“ и „Стига сте парадирали с вашия извратен секс!“. Как за десет години не им стана ясно, че вероятността да те пребият защото си хванал любимия човек за ръка в парка си е сериозна пречка и че липсата на законово и правно разпознаване на еднополовите семейства като такива създава още купища сериозни пречки за тях и за децата им! Как не им влезе в главите простичкият факт, че изобщо не става въпрос за секс или предпочитания, а за основни човешки права! Някои говорят повече за гей секс, отколкото самите гей хора мислят за него.
Писнало ни е от хора, които използват съпругите, съпрузите и децата си като параван за своята сексуалност, защото им е твърде неудобно да бъдат честни и открити. Това поведение носи единствено болка. Как въобще си представят, че то може да бъде по-лесния път!? Постоянното лавиране между истинския и обществено-видимия аз, непрестанният ужас, че може да те разкрият, превръщането на близки хора в неволни участници в един голям безмислен фарс – всичко това създава огромно психическо напрежение и вреди. Вреди на семейството – онова, дето някои уж така ревностно бранят. Явно обаче у нас любовта и щастието не са важни, важно е само какво ще кажат хората. Същите хора дето кой знае те пък какви ги вършат на закрити врати. Въобще притворството и лъжата очевидно са традиционна ценност по нашите земи, та затова толкова много се плюе по прайда, който практически е тяхната противоположност.
Писнало ни е да слушаме колко скъпо излизала охраната на София Прайд за данъкоплатеца. Ние също сме данъкоплатци. И на нас не ни е никак приятно, че отстояването на основни човешки права в България продължава да бъде застрашавано от физическа саморазправа и има нужда от полицейска охрана. Агресията излиза скъпо, не прайдът, който е мирно гражданско шествие. Нима бездарните футболни дербита не струват скъпо на обществото ни? Нима изпотрошените в деня на мача спирки и превозни средства на градския транспорт са без пари? И да не би някой да си въобразява, че пияните агитки дупчат билетчета когато нахлуят в рейса и започнат да крещят и блъскат докато случайни пътници примират от ужас свити на някоя седалка? Нима тези изстъпления са добър пример за децата? Къде са пазителите на семейните и християнските ценности по време на дербитата? А да, повечето от тях тогава са там, на парада на говедата и свинете, хвърлят димки и чупят пейки. Само че относно цената на този извратен парад в нашето мило традиционно християнско общество не се чуват никакви възражения.
Писнало ни е от гей хора, които обясняват, че с кеф биха отишли (и ходят) на западни прайд шествия, но София Прайд им бил мижав и скучен и затова не идват на него. Образовайте се малко бе, естет-критици! Първите прайдове изобщо не са били красиви улични спектакли. Били са бунтове на хора, които са осъзнали, че отстояването на техните права и достойнство зависи изцяло от тях. Ако на онези хора преди няколко десетилетия не им се беше занимавало да се борят, днес вие нямаше да имате какво да празнувате по улиците на западните градове. И ако искате да празнувате тук, първо трябва да излезете на светло, да се заявите и да настоявате за равни права с всички останали членове на това общество.
Писнало ни е от привилегировани клоуни като Азис и Евгени Минчев, които са добили популярност единствено чрез преднамерено търсене на провокация и скандалност, а съветват участниците в прайда да „спрат с парадирането“. Вие спрете с парадирането, палячовци! Ние не вдигаме фалшиви сватби, защото за нас семейството нито започва, нито се изчерпва с един пищен купон в бяло. Ние не занимаваме никого със секс клюки, нито разкриваме сексуалността на други хора без тяхното съгласие, защото уважаваме и ценим както личното пространство, така и идеята, че в обществото човешките права и гражданските задължения трябва да са еднакво валидни за всички.
Писнало ни е от идиотското отразяване на лгбти теми в българските медии – без елементарно запознаване на журналистите/водещите с конкретния въпрос, който отразяват и с предоставяне на ефир на открити неонацисти с оправданието „да се дебатира отворено по темата и да се покажат всички гледни точки“, като в действителност мотивите опират до търсенето на евтин панаирджийски скандал (адмирации към истински журналисти като Мария Чернева, които се стараят да обърнат тази грозна тенденция и винаги влагат в работата си професионализъм и човещина). Първо – истински дебат няма как да се проведе в рамките на 10-15 минути, още по-малко ако между кресливост и правота се поставя знак на равенство. Второ – аре малко по-прецизно относно „всичките“ гледни точки, за щастие към момента целокупният български нарорд не се състои изцяло от неонацита + група лгбти хора. Трето и най-съществено – гледна точка, която не се основава на никакви други аргументи освен „не ме кефиш, затова не трябва да те има“ просто не е валидна и включването на такъв тип излияние няма нищо общо с балансираното отразяване, а напротив – легитимира безпричинната агресия. Любопитно ни е дали родните „апологети на обективната журналистика“ биха си позволили да отидат само още една крачка по-далеч (в лайната на евтината сензация) и да потърсят гледни точки за дебат на тема: „потъпкване или утвърждаване на традиционните ценности е зверското убийство на младеж в парка, извършено заради съмнението, че младежът е гей?“. Всъщност не ни е любопитно, гади ни се, че някой може изобщо да допусне, че тук има място за дебат!
Накратко – писнало ни е омразата, лицемерието и агресията да се предствят за ценност. И докато това не се промени, ние имаме морален дълг да се включваме в София Прайд и да заявяваме, че няма нищо по-свято от любовта, грижата и човечността и че никой не бива да бъде ощетяван от достойнство и права заради своята сексуална ориентация или полова идентичност (нито пък заради цвят на кожата, физически затруднения, етнически произход, религиозна принадлежност или непринадлежност).
няма майтапи, доста сериозно стана, но това е положението по темата. елате на прайда, обичайте се и бъдете добри едни към други. квик.
trippe'chi 