за карантията с любов (сериозно)

Три пачи най-сетне намериха време да се съберат ((по зуум, тва дето и вие вече го ползвате) (и ние също вече)), за да напишат един пост.

тая година свърши къмто 8-ми март – международният ден на пачата (за позабравилите ни фенове – тогаз са ни рождените дни/ден). триперчи например от 9-ти март вече беше почнала да работи от откъщито. Пачичи пък, явно в неосъзната подготовка за изолацията, изпразнува рождения си ден в тесен семеен кръг от двама души (Пачичи +1). чакаме следващата година, може да идва, здрави и силни, добре си дошла. и ако може тоя път да е пълни 12 месеца, най-добре.

как минават дните ни:

Пачичи:

• аз карах колело на балкона, ама малко, щото ми щракаше коляното.
• последните 3-4 дни си развалих режима, обаче иначе ставам в 7, измивам се и измивам чиниите. (заедно ли?) не, поотделно. първо аз, после чиниите. (а защо не ги миеш вечер?) ми щото гледаме короната, ама не корона-вируса, ами британската, Дъ Краун, първи сезон.
• и рисувам, рисувам, рисувам. на тефтерчето имам още 7-8 страници и с извънредното положение няма да ми останат листи.
• чувам семейството и приятелите, проверявам ги (като домашни). имаме гъбен чат с едни приятелки – ние сме гъбите. предлагаме странни словосъчетания и всеки рисува/пише по тях. наричам ги ‘успокояващи странности‘.
• финансовото ми положение е на трофейна съпруга, ама да видим съпругата ми докога ще издаяни. (тя брои пачки пари в момента а.к.а. листя с фотографии, за да си припомня как изглежда светът навън, ама звукът е същият, един такъв успокояващ)
• правя често бананови палачинки и мия чиниите по-често (мивката е празна! видя ли чиния и вуп, я измивам), тя пък по-често готви – имаме такова разделение на труда.
• ако ми се наложи да изляза до магазина, зверски се напрягам. ще развия агорафобия. приемам ходенето до магазина като мисия невъзможна, преди да си сложим маските и ръкавиците, се прегръщаме, целуваме, усещам как жената ме изпраща на война. имам списък, но гледам да го наизустя, за да не бъркам със заразената ръкавица в джоба и да заразя джоба си! (заразен джоб, чуек…)
• но учудващо за момента съм по-продуктивна пача, отколкото извън карантията.

триперчи:

• АЗ САМО ЯМ.
• когато не ям, МИСЛЯ ЗА ЯДЕНЕ ИЛИ ГОТВЯ ИЛИ ПАЗАРУВАМ. или говоря какво съм яла, снимам го, поствам го, шервам го.
• първата седмица си слагах дрехи за работа, следващите – анцуг за работа, след тва – пижама за работа, а вече хич не се и преобличам.
• поемам цинк по съвет на леля ми. благодаря, Таня.
• планирам ходения до магазина, съчетани с разходки. влизам в магазина и почвам да се рея безцелно, забравям какво искам да си взема, спомням си, че преди това съм чела как тряя си напрайш списък, за да си мишън ориентед, да действаш бързо, от шанд на щанд, пък аз последния път (щото предпоследния беше 2 дни преди последния) влязох и почнах да се чудя, щото основно влязох, за да купя сладолед, защото любовницата ми щеше да идва на гости за уикенда (единственият ми близък контакт с човек) и искаше сладолед. естествено, купих и други рандъм неща – като аспержи, консерва домати…
• посях си лук. хората по тва време садят домати, подправки, цветя, пък аз видях, че един стар лук е покарал и го турих в една саксия. като ми напече прозореца, па го изкарам на перваза. така контролирано го правя, щото нямам тераса и съм на 4-ия етаж.
• иначе боядисвах вратите на любовницата, готвих ѝ традиционни български манджи – пържени тиквички с мляко и чесън, салата с моркови и цвекло, баница с кисело мляко, филии с лютеница и сирене.

 

сега, дайте сериозно.

• докато боко и чоко искат да глобяват гражданите по 5 ХИЛЯДИ ЛЕВА, ако се разхождат в парка, домашното насилие ескалира. да, и в България. КОЛКО Е ГЛОБАТА?
• лекаро-генерали наставляват като строги бащи непослушните си сополиви синове, после свалят маски, за да целуват икони.
• а българската православна църквичка има само една лъжичка, с която да храни миряните, и досега не се е отказала да празнува великден.
• маски и ръкавици за медиците вече няма, затова пък и тестове не се правят. всъщност се правят, но на народните представители, щото те са най-скъпоценни – излизат ни най-скъпо. особено на живота.
• мобилните данни на всички хора вече са безпрецедентно в ръцете на полицията.
• предлагат се мерки за бизнеса и работниците, ама едни половинчати – 60/40 (нашта система – 4-4-2), безлихвени кредити да теглели и други едни такива.
• оставиха магазините принципно отворени, ама на хората е забранено да щъкат, съответно нямат клиенти, ама щото, видиш ли, работят, не им се полагат помощи.
• боко най-много страда, че не може да гледа футбол.

абе въобще важно е да има контрол, полиция, караници, забрани, глоби, шум да се вдига, за да не става ясно как тестове няма, предпазни средства няма, капацитет няма, пари няма, желание няма и воля няма. нашето население направо си припада да бъде третирано по този начин. стокхолмски синдром, от който няма бягане, не искаме да бягаме. тиквените глави са секс-символи. колкото повече ни мъмрят и ни абюзват вербално, докато тряя да седим залостени, замаскени, ваопште опаковани, да се страхуваме и да чакаме да умрем, толкова пò ги обожаваме и се окопаваме и цял живот го живейм тоз преход. на нас животът ни е преход, целият ни живот! а на вас? 30 години сме вече в тая пустиня. още 10 години до манната небесна. който ги доживее. който ги доживее на територията на родината.

има и положителни неща, де – хора шият маски, правят шлемове, разнасят храна на нуждаещи се, всички училища и учащи се организираха в сто групи, чатове, видео уроци, по тв се излъчват синтаксиси и уравнения. и всичко това НЕ благодарение на министерството на образованието. даже специално ще похвалим тази учаща инициатива, тъй като в съседна Германия дяцата си седят вкъщи, няма училище, няма нищо. обмислят дали и как да нулират семестъра, срока, отлагат се поголовно изпити.

on another note друга епидемия се надига – тази на хората с ако в главата. силно заразна, предава се по социален път. дори и приятелите ви не са застраховани. става дума за хората, които страдат от 5 джи. което особено във време на ковид-19 е по-объркващо – страхуват се да не хванат 5 джи, че много цифри станаха в тоя живот. и джитата станаха много – цели 5. да не говорим за джипитата (те са в отпуска. неплатена). само да ви кажем, че баба Ванга нищо не е казала за 5 джито, китайците са ѝ платили да си мълчи. мълчете и вие.

рандъм предложение – ако искате да научите нещо ново днес, научете кога се пише запетайка пред „ако“ и как дума в множествено число никога не завършва на Й.

честит празник на здравните работници!

и за финал – eat shit, Борис Джонсън/бързо оздравяване, въпреки че си вреден (в Три пачи няма консенсус относно ценноста на живота на борис.лав).

още един финал: Пачичи с днешната си успокояваща странност ин да мейкинг.