Ода за добрия трол

Дуйде ни таз иджея 
да земим да възпеим 
от фейсбука онея, 
дет хич биля ни тролят.
 
* Три пачи убичат белия стих и розавата зурла. 
**Кухнята ни работи, саму барът ни работи. 

Добре, стига толкоз рима. Ще напишем една прозаична ода. О, да, все някой трябва да одаде дължимото на добрите тролове в една ода! Все пак те са толкоз мили и добри, че изобщо не си позволяват да тролят. Не! Добрият трол иска да разбере човека отсреща, да бръкне надълбоко в очите му (или очите ѝ, или очите им), за да стигне до дъното на душата. Затова пита. Пита най-чистосърдечно. Нищо, че още пет добри трола са попитали същото точно преди него и вече им е било обяснено надълго и нашироко. Нищо, че същият въпрос е бил дъвкан и предъвкван хиляджи пъчи тук и там в публичното пространство (разбирайте – отдавна не стои като въпрос). Добрият трол иска лично да му обяснят и на (н)его, за да няма грешки. И като се появят отговори, той продължава да пита, дори вкарва предиханни и преизказни съмнения, предположения, задположения и хипочичични казуси, които може и да не касаят въпроса, но на него вероятно от немай къде някак ще му помогнат да си изясни по-добре нещата. А и той ще помогне на отговарящите да са сигурни, че отговорите им са достатъчно изчерпателни, не е ли така! Та, пита милият трол, пита и разпитва, но по някое време усеща, че сигурно отговарящите са се уморили от този въпрос (дори и той самият лекинко започва да се изчерпва откъм хипотези и хипотезички). И от добро сърце, за да разкара тази умора, не за друго, рязко минава на друг въпрос. Разнообразието ще върне интереса в дебата, не е ли така! Някои злобари на това му казват уотабаутизъм, а то си е чиста проба грижа. Така ами, тоя спор няма сам да се поддържа, а истината се (из)ражда в спора! И пак се почва установената вече процедура, но по новия въпрос – вкарва добрият трол отново всякакви хипочичични казуси, казусчета и казусченца, подвъпросчета, надвъпросчета, остроумийца и тъпоумийца без кой знае какво отношение към темата, защото все пак темата може дори изобщо да не го касае, но е редно да се разнищи, не ли! Добрият трол просто иска да е съпричастен към тая пуста тема, ако ще и да му е далечна, иска да си общува с хората по нея, като няма за какво друго да си общува и тя върши работа. Пък и трябва да му се признае – не е тръгнал да налага мнение, а пита. Най-чистосърдечно пита. Сега… ако трябва да сме честни, той не пита от незнание. Да не е някъв тъпак я! Те нещата са ясни. Но добрият трол е възпитан и отбира от ичикет. Той отдавана си има изградено (върху тънък усет, а не върху някви научни стъкмистики!) мнение. Просто, за да не е груб, той представя своето мнение (което без съмнение има вездесъща аксиомачична стойност) под формата на въпрос. И пита и разпитва, и върти и суче с едничката безкористна цел тия хорица отсреща, дето му отговарят, да вземат да стигнат до просветлението, че неговото любезно поднесено под формата на въпрос мнение всъщност е пътя и истината и компота, така да се каже, то си е иджин ноубрейнър вселенский. И така криволичи този добронамерен и почти любовен (поне от страна на добрия трол) дебат. Добрият трол ловко го направлява насам и натам. Понякога допринася даже с проверени данни. Проверили ги и те се оказали фалшиви твърдения, но са проверени, нали! И милият трол самоотвержено продължава този своеобразен поход към просветление, като не пропуска да се шмугне във всяка възможна пряка и глуха. Но по някое време с притеснение забелазва, че хората отсреща почват да се изнервят, може би дори да се засягат. А добрият мил трол не може да допусне това страдание! И му хрумва единственото смислено нещо в такъв случай – за да не се чувства опонентът нападнат, добрият мил трол услужливо  ще създаде един въображаем негов двойник, нещо като сламено чучело, и така ако нещо от напълно добронамерените тролски питания и подпитвания случайно може да бъде възприето като нападки, няма проблем, защото сламеното чучело ще отнесе нападките, не опонентът! Воала – топла тролска грижа! Сега… възможно е някак без да иска добрият трол да не успее да портретува тезата на човека отсреща съвсем вярно в това сламено чучело. Абе направо може доста сериозно да я изкриви, така че да звучи нелогична и дори налудничава. Но то правенето на сламени чучела не е лесна работа. А и щом тая теза толку лесно може да бъде изкривена, ква теза е тогава? Ич ни ми я фалѝ! Както и да е, всичко е от добро сърце, за да не страда човекът отсреща. Това са тънкостите на спора, добрият трол се грижи за опонента, не ли! И затова този така загрижен, сърдечен, добросъвестен и мил трол е огорчен и, направо да си го кажем, скандализиран когато човекът отсреща (явно лабилен, няма друго обяснение!) премине към саркастични подмятания и дори откровени обиди. С какво добрият трол е заслужил подобно оскърбително отношение!? Няма отговор, няма разбиране, няма възприемане на неговата вселенска мъдрост (поднесенаучтивокатовъпрос) отсреща…

Ах, ох, ех, клети добър троле, няма справедливост в тази жестока и студена социална мрежа! Одата ни рязко премина в трагеджия. Завесата се спуска мрачно без аплаузи. Иди, мили троле, да си биеш една злобарка за утеха, че никой не оценява твоята мъдрост и добронаметеност, които еднички биха могли да спасят тоя жесток свят от наближаващия апокалипсис. И не смей да се предаваш, тролчо! След има-няма 10 минути клавиатурата ще те чака отново, сресан, вежлив и вечно питащ. В твоите пръсти, добри троле, е надеждата за оттърсване от ужасяващите идеи за емпатия, човешки права, природосъобразност, антирасизъм, равнопоставеност, разнообразие, солидарност и недискриминация… Изобщо всяка лигня, която дебне отвсякъде и цели да унищожи мухлясалите токсични практики (нека им казваме „традиционни ценности“, по-добре звучи), които трябва да опазим… защото така!

поклоМ! Квик.

Завеса. (Всъщност тя сега се вдига щото по-рано се спусна, ама няма значение, важното е, че успяхме да одадем таз ода на добрия трол.)