Петдесетият панаир на книгата в НДК-то отива към приключване, а Три Пачи файнъли ще го отбележат с един скромен приветлив бойкот. Защо така с лошо, ще попитат 2,5-те ни читателя. Защото, уважаеми книжни и трипачични читатели, на панаиря на книгата във всичките му форми (тип алея, базар, пазар, сезар и каквото там) от твърде, твърде, твърде дълго време неотменно се мъдри наци издателството „Еделвайс“.
Трябва да уточним, че бойкоЧирането на панаиря на книгата е полуулеснено от факта, че Триперчи се подвизава на едни други географски ширини в северозападна посока и в момента въпросният панаир така или иначе попада в зоната ѝ на пракЧически бойкот. При Пачичи нещата стоят по малко по-друг начин. Тя отдавна има ултиматум от жена си да спре да купува книги докато не изчете всички, които вече е навзела, защото „нямаме никакво място повече, ясно!“. Досега обаче въпросният ултиматум беше многократно игнориран, защото какво да се прави – пачищинкà. Но ето, АБК (бел. пач. Асоциация Българска Книга – организаторите на панаиря на книгата във всичките му форми) помогнаха на Пачичи да преодолее своя буук-шопинг адикшън. Как помогнаха – посредством устойчивото им снизхождение към и допускане на наци издателството „Еделвайс“ на техните събиЧия.
Ся, ако питате АБК, те ще ви кажат, че изобщо няма никакво снизхождение от тяхна страна. Те даже изпитвали известен дискомфорт поради съмнение, че „Еделвайс“ верно може да е наци издателство. И как решили да изчистят това съмнение – питàли прокуратурата е ли аджеба „Еделвайс“ наци издателство или не е. Прокуратурата, чуек! Тая чиста и неопетнена инсЧитуция кат пряспа току що навалял сняг, с перфектен морален компас, безупречна репутация и неоспорим актив от полезна дейност! Доскоро оглавявана от инструмента на бога – ГешеФТ, а сега (след като той нещо се поочука и вече не е удобен на правилните хора) – от бившия му заместник, назначен (доста дълго)временно (то всичко е временно в тоа жу’от, пичове) без законосъобразна процедура. Та, прокуратурата, която не би могла да си намери задника даже ако си седне на ръцете, явно не е открила нищо наци в наци издателството „Еделвайс“ и АБК са си отдъхнали с облекчение, че могат да продължат все така да си панаирджийстват с нацита в редиците.
А нещата са общо взето простички. Първо – ако едно издателство целенасочено публикува наци текстове (включително от автори, които отричат Холокоста) без какъвто и да е съпътстващ критически и контекстуален коментар, то това издателство е наци издателство. Толкоз, дори не е нужно да се спираме на смисловата натовареност на името на въпросното издателство. Второ – АБК не е някаква държавна институция и ако реално има притеснения относно участието на наци издателство в събиЧията, които организира, няма нужда да се допитва нито до прокуратурата, нито до МВР-то, нито до парламента, нито до БАН, нито до БПЦ-то, нито до когото и да е извън собствения си състав дали в крайна сметка са ок с това да предоставят сегия на нацита да разпространяват пропагандните си издания или не. Асоциацията като всяко сдружение от подобен тип би следвало да има свой вътрешен устав. Въпросът е дали в тоз устав фигурират някакви морални правила и дали регулярното наци присъствие е в разрез с тези правила. Излиза, че отговорът на този въорос, на втората му част със сигурност, е не. Относно първата част на въпроса – вероятно някъде из устава пише нещо за цензура, тъй като АБК твърдят, че се притеснявали да не вземат да упражнят такава. Цензура, чуек! Квичащо забавно е как АБК разглежда себе си едновременно като изключително безпомощна и неимоверно могъща организация: когато трябва да разпознае наци ли е едно откровено наци издателство, АБК от безсилие губи ума, дума, присъствие на духа и координация и ходи да пита прокуратурата; когато обаче се допусне, че АБК би могла да спре да предоставя сергия на наци издателството, АБК си внушава, че практически с това напълно би се прекратила дейността на въпросното издателство и то би замлъкнало изцяло. Защото това е цензурата – да отнемеш възможността на някого да се изразява, а не да не му осигуриш сергия на своя пазар.
И с думите „сергия“ и „пазар“ си идваме на думата. Защото излиза, че става дума просто за пари, а не за някакъв друг вид ценности. А не ни се ще да е баш така. Всеки на това събиЧиЙ във всичките му форми (включително и ние когато сме го посещавали) иска да го разглежда като нещо повече от пазар. Все пак там се продава и купува не какво да е, а КНИГИ. А щом са книги, това не е някаква пошла търговия, налè, то си е култура. Там ние обменяме култура с други културни хора. Звучи някак извисено. И ни става едно такова приятно. Готови сме да се самопотупаме мислено по рамото… Докато не съзрем наци сергията. И тогава перспективата рязко ни се намества. Това е просто един книжарски черен петък, на който можеш да намериш и тàко и вàко – от издатели с вкус през такива, които биха печатали и на тоалетна хартия, до такива, които предлагат панер с книги за по левче или такива, за чиито издания и тоалетна хартия не би си струвало да се хаби (плащат си – там са). Накратко – панаир.
Та, дойде време съзнателно да прескочим тоя панаир. Ясно ни е, че и със и без нашето присъствие там кашоните от банани, които са били докарани пълни с книги, ще се върнат празни. Но поне ние няма да сме участници в пудренето и маскирането на тая обикновена промо-разпродажба като празник на културните ценности.
Квик
trippe'chi 