Панаири-манаири

Петдесетият панаир на книгата в НДК-то отива към приключване, а Три Пачи файнъли ще го отбележат с един скромен приветлив бойкот. Защо така с лошо, ще попитат 2,5-те ни читателя. Защото, уважаеми книжни и трипачични читатели, на панаиря на книгата във всичките му форми (тип алея, базар, пазар, сезар и каквото там) от твърде, твърде, твърде дълго време неотменно се мъдри наци издателството „Еделвайс“.

Трябва да уточним, че бойкоЧирането на панаиря на книгата е полуулеснено от факта, че Триперчи се подвизава на едни други географски ширини в северозападна посока и в момента въпросният панаир така или иначе попада в зоната ѝ на пракЧически бойкот. При Пачичи нещата стоят по малко по-друг начин. Тя отдавна има ултиматум от жена си да спре да купува книги докато не изчете всички, които вече е навзела, защото „нямаме никакво място повече, ясно!“. Досега обаче въпросният ултиматум беше многократно игнориран, защото какво да се прави – пачищинкà. Но ето, АБК (бел. пач. Асоциация Българска Книга – организаторите на панаиря на книгата във всичките му форми) помогнаха на Пачичи да преодолее своя буук-шопинг адикшън. Как помогнаха – посредством устойчивото им снизхождение към и допускане на наци издателството „Еделвайс“ на техните събиЧия.

Ся, ако питате АБК, те ще ви кажат, че изобщо няма никакво снизхождение от тяхна страна. Те даже изпитвали известен дискомфорт поради съмнение, че „Еделвайс“ верно може да е наци издателство. И как решили да изчистят това съмнение – питàли прокуратурата е ли аджеба „Еделвайс“ наци издателство или не е. Прокуратурата, чуек! Тая чиста и неопетнена инсЧитуция кат пряспа току що навалял сняг, с перфектен морален компас, безупречна репутация и неоспорим актив от полезна дейност! Доскоро оглавявана от инструмента на бога – ГешеФТ, а сега (след като той нещо се поочука и вече не е удобен на правилните хора) – от бившия му заместник, назначен (доста дълго)временно (то всичко е временно в тоа жу’от, пичове) без законосъобразна процедура. Та, прокуратурата, която не би могла да си намери задника даже ако си седне на ръцете, явно не е открила нищо наци в наци издателството „Еделвайс“ и АБК са си отдъхнали с облекчение, че могат да продължат все така да си панаирджийстват с нацита в редиците.

А нещата са общо взето простички. Първо – ако едно издателство целенасочено публикува наци текстове (включително от автори, които отричат Холокоста) без какъвто и да е съпътстващ критически и контекстуален коментар, то това издателство е наци издателство. Толкоз, дори не е нужно да се спираме на смисловата натовареност на името на въпросното издателство. Второ – АБК не е някаква държавна институция и ако реално има притеснения относно участието на наци издателство в събиЧията, които организира, няма нужда да се допитва нито до прокуратурата, нито до МВР-то, нито до парламента, нито до БАН, нито до БПЦ-то, нито до когото и да е извън собствения си състав дали в крайна сметка са ок с това да предоставят сегия на нацита да разпространяват пропагандните си издания или не. Асоциацията като всяко сдружение от подобен тип би следвало да има свой вътрешен устав. Въпросът е дали в тоз устав фигурират някакви морални правила и дали регулярното наци присъствие е в разрез с тези правила. Излиза, че отговорът на този въорос, на втората му част със сигурност, е не. Относно първата част на въпроса – вероятно някъде из устава пише нещо за цензура, тъй като АБК твърдят, че се притеснявали да не вземат да упражнят такава. Цензура, чуек! Квичащо забавно е как АБК разглежда себе си едновременно като изключително безпомощна и неимоверно могъща организация: когато трябва да разпознае наци ли е едно откровено наци издателство, АБК от безсилие губи ума, дума, присъствие на духа и координация и ходи да пита прокуратурата; когато обаче се допусне, че АБК би могла да спре да предоставя сергия на наци издателството, АБК си внушава, че практически с това напълно би се прекратила дейността на въпросното издателство и то би замлъкнало изцяло. Защото това е цензурата – да отнемеш възможността на някого да се изразява, а не да не му осигуриш сергия на своя пазар.

И с думите „сергия“ и „пазар“ си идваме на думата. Защото излиза, че става дума просто за пари, а не за някакъв друг вид ценности. А не ни се ще да е баш така. Всеки на това събиЧиЙ във всичките му форми (включително и ние когато сме го посещавали) иска да го разглежда като нещо повече от пазар. Все пак там се продава и купува не какво да е, а КНИГИ. А щом са книги, това не е някаква пошла търговия, налè, то си е култура. Там ние обменяме култура с други културни хора. Звучи някак извисено. И ни става едно такова приятно. Готови сме да се самопотупаме мислено по рамото… Докато не съзрем наци сергията. И тогава перспективата рязко ни се намества. Това е просто един книжарски черен петък, на който можеш да намериш и тàко и вàко – от издатели с вкус през такива, които биха печатали и на тоалетна хартия, до такива, които предлагат панер с книги за по левче или такива, за чиито издания и тоалетна хартия не би си струвало да се хаби (плащат си – там са). Накратко – панаир.

Та, дойде време съзнателно да прескочим тоя панаир. Ясно ни е, че и със и без нашето присъствие там кашоните от банани, които са били докарани пълни с книги, ще се върнат празни. Но поне ние няма да сме участници в пудренето и маскирането на тая обикновена промо-разпродажба като празник на културните ценности.

Квик

С учебник помахала

Тежко непопулярна и още по-тежко незаинтересована за добруването на хората поличичка употребява учебни помагала в отчаян опит да помогне на катастрофалния си предизборен рейчинг

Избори идат, БеСеПе-то трупат дърва. Дърво след дърво, вероятно вече са събрали колкото да сковат един нужник на двора, за техните специфични нужди, нали. Те за една от тия нужди се погрижиха още по време на предишния мимолетен парламент – тва беше острата нужда от хартия. Щото като се осереш не можеш да се забършеш дигитално с няква ръбата машина, я! Не стаа, деликатни са тия работи, трябва си хартия. Колкото и социологически проучвания да проведете, резултатите ще са все такива – сраньето иска хартия, а не пластмаса и флаш памет. То даже най-добре като се осираш да е безпаметно. Но както и да е, тоя проблем е отметнат, хартията е подсигурена. И нужникът вероятно вече е скован. Предизборният дрисък отдавна е в ход. Обаче тези дни тьотя Корнела реши да адресира и дигитално разстроения електорат посредством рекламно клипчи във фейсбук. Ся, прави впечатление, че има известна неконсистентност в подхода. Ако следваше своите собствени постулати, другарката биваше да адресира електората посредством хартиени писма, прошнуровани, прономеровани, подпечатани с мокър печат и изпратени с редовна поща, за да е сигурно, че верните гласоподаватели ще се оправят с получаването, ще се подмокрят от печата, ще прочетат внимателно посланието и ще го приберат в пазвата близо до сърцето, а няма да се потят неразбиращо пред някъв подмолно лъскав капиталисчичовски дисплей с две копчета на кръст. Но да допуснем, че тьотя Нела търси вниманието и на хора извън твърдия електорат на БеСеПе-то (разбираемо, все пак той се топи кат майски сняг през юни {*климачичните промени са факт, някой да вземе да го обясни на един конкретен и, надяваме се, единствен по рода си зелен климачичен скепчик, дето устойчиво хаби място в предизборните листи}) и затова е запретнала фусти и смело джапа онлайн, таейки очаквания за богат улов в нейната (анчи)социална мрежа.
Та така, макар и във враждебното и ненадеждно джигитално пространство, Корнела приветливо помахва на скъпите родители с учебник „Човекът и природата“ за шести клас. След това леко драмачично и с предихание прочита абзац от ‘нам си коя страница, в който накратко и без особени детайли или оценъчност е посочен широкоизвестният житейски факт, че много хора са хетеросексуални, но също се срещат хомосексуални и бисексуални. Затваря другарката тоз джендър-иджологичен парцал сякаш току що ни е прочела оттам цитат на Маркиз Дьо Сад и единствено благодарение на липсата на кошче или клада в близост се удържа да не го метне с театрално отвращение. След това ни поглежда кат иджин Стефан Данаилов в „Дами канят“ и аха да ни каже, че имаме страшни очи… но всъщност ни осведомява, че ТОВА (разбирайте всеизвестният житейски факт) Е ПРОНИКНАЛО В ОБРАЗОБАТЕЛНАТА СИСТЕМА!… драмачична пауза, processing, сигнал от свързване на деветдесетарски интернет модем…
Баси, как е успял този полъх от реалността да проникне в тая сисчема, верно! Проникнал е като менструална кръв през бял панталон и сега главичките на горките дванайсетгодишни дечиня ще са пълни с хетеросексуалност, хомосексуалност, бисексуалност, менструална кръв и жени в панталони (барабар с мъже, интерсекс, транс и небинарни хора в панталони)!!!
След така драмачичното поднасяне на тази напълно обикновена информация лела Корнела благосклонно ни успокоява, че „всеки над 18 години е свободен да избира как да живее живота си…“. Ето, тя например е избрала да разиграва едноактни псевдотрагеджии във фейсбук. НО, разбира се, след това неохотно залитане в презрителна толерантност следва призивът. Техният призив, така дълбок и всепомитащ, че на верните хартиени гласоподаватели им иде да изкъртят тва постно „Съединението прави силата“ от фасадата на народното събрание и да гравират на негово място с кърваво (но не менструално, махнети от очите ни таз подла биологична иджология!) червени букви заветното „НЕ ЗАКАЧАЙТЕ ДЕЦАТА!“. Сърца туптят, тръпки лазят по гърбове, в дробовете напира вик, оргазмът е на една крачка! Ех, няма ли да се намери една съвременна Райна Княгиня (твърде империалисчично, по-добре другаркиня!), която да избродира на едно знаме „Нека заедно да спрем джендър иджологията в джетски граджини, училища-мъчилища и образУвателни инсчитуциЙ!“ и под него една розичка за разкош?
Разбира се, в детските градини нямат занятия по „Човек и природа“, но кой освен някой нехаещ-за-децата-родоотстъпник обръща внимание на такива подробности! Скоро несъмнено джендър иджологията ще проникне и там! Или по-точно БеСеПе-то ще се погрижи да алармира населението за надвисналата заплаха от… От какво? От допир с реалността явно. Защото, госпожа Анахронинова, децата имат достъп до всякакви средства за осведомяване, особено онлайн. Да очакваме ли скоро БеСеПе-то да представи мащабен план за премахване на интернет покритието на територията на страната? Разбира се, това би било напълно безпредметно, щото сред самите деца, дето не бива да ги закачаме, има такива, които са ЛГБТИ+, тъй като това е даденост, която не се преподава, нито се усвоява (единственото, което може да се преподаде, е дали ще се държиш нормално или като задник спрямо куиър хората и тьотя Корнела явно много държи да научи народонаселението да се държат като задници). Дори и самите деца да не са, доста от тях имат ЛГБТИ+ хора в семействата си или в приятелските си кръгове, някои имат по двама родители от един пол. Та, бихте ли ни осветлили, госпожо Корнела, „народен съд“ ли предвиждате за тези родители, които са имали неблагоразумието над 18 години да създадат еднополово семейство? Тръпнем да споделите какви други тъпотии готвите да сътворите след спирането на ратификацията на Истанбулската конвенция и на Закона за защита от домашно насилие, за които не пропуснахте да се похвалите (защото, нали, конвенцията и законът са най-разпространените детски учебни помагала и ако бяха приети, щяха да изместят азбуката, Ботев и Вазов в букварите на първолаците). И не се притеснявайте, наясно сме, че цялата тая помия я леете вимето на децата. Защото те горкинките са последното виме, което ви е останало да изцедите за някой и друг глас.
Та така, нужникът на БеСеПе-то вече прелива. Но важното е на табелката на вратата да няма човече с иджиния крак в пола, а другия в панталон! Георги Свиленски се старае да ни осведомява за тази важност на всеки кръгъл час от всяка възможна меджия (макар че, незнайно защо, хартиените леко ги пренебрегва). В крайна сметка в ТОВА и в два реда от учебника „Човек и природа“ за шести клас се е скрила ужасяващо страховитата мичична джендър иджология!

Електоратът забърсва сълза на таз покърчичилна Многострадална Геновева, която ги е затрогнала дори през ненадеждния джигитален екран. Ах, дечинята, ах, вимето!… Асен Блачечки ш’са пукне от завист. Корнела го заби в земята с това изпълнение и сега всички роли на лоши момчета (тихо, тихо…) ще се стекат към нея. Щото най-лесно е да се кривиш, ама айде да ви видим можете ли да направите трагеджия от един (фактологично верен) абзац в учебник по биология!
Бурни аплодисменти със син палец и анчи-джендър-иджологично сърчице (поради липса на розичка сред фейсбук реакциите). Дори любимката на Корнела, Тачър (когнитивен дисонанс much?), надига своя собствен син палец от гроба. Тьотя Нинова е в екстаз.
Цветя от Данчето Фандупкова и цялата едроатлантидна парчия, в която „момченцата обичат момиченца и момиченцата обичат момченца“; от всичкото разединени патридиоти – бивши, настоящи и надяващи се на скорошно реанимиране посредством поредната турбопопулистка помия; от код-шмод и всякакъв подобен вкиснал консервативен компот; от български отход; и разбира се, от анчи-сисчемния чувал с лъжи и копейки. Вероятно дори тук-там някои канджидачи от „силичи на доброто“ ще пуснат по някоя традиционалистка въздушна целувка от възхищение, ама тайно, щото все пак доброто, нали…

И ние не можем да останем безучастни в цялата тази еуфория, затова пожелаваме на Лела Корнела и БеСеПе-то от все сърце златна малинка и 0,2% на 2-ри април (за разнообразие да поборят джендър иджологията без държавна субсидия). И горещо молим – без повече бисове!

джендърФиксация

*** тази публикация се осъществява с подкрепата на Насьонален фон Култура ***

джендърФиксация – рачификация на джендър иджология.

алтернативни заглавия – джендрификация, джендърфакация, джендър в акация, джендър в акция.

(за контекст вижте глупостта, която сътвориха КС и ВКС, в тази брилянтна статия на Светла Енчева)

НАРОДЪТ полуде. ей в такива моменти трябва да се пише прословутия цитат от тефтерчето на Левски – „Народе????“

Иска ни се да се върнем към природата. Към биологията и първичното, за които някои с такова слюноотделяне лелеят, че няколкостотин хиляди години след еволюцията ни като човеци, след милиони войни, философии, световни религии и начини на живот, още смятат за много оригинално да сравняват поведението на хората с това на дживичи животни и да говорят за естествени неща, докато си цъкат на чилифона върху тоалетната чиния на работа – едни все присъщи за дживичи животни неща – чилифони, четене, тоалетна чиния, седене докато сереш и работа (прокрастиниране демек).

Напоследък в чилифони и соцялни мрежи, даже и в парчийни прóграми биологията се оказва топ-тема. Хитова е дори и сред хора, на които най-вероятно не им е била особено интересна в училище. Щото вие помните ли всички плодници, околоцветници и венчелистчета на всички видове, родове и разреди цветя?! и ние така. (Пачичи: Имаше и нещо за Мендел, видовете грах и очите на мухите-винарки. триперчи: аз си спомням, че в пети клас за първи път учихме нещо за менструацията. както и да е). На тия същите (внезапно /недо/впечатлените от биология) продължава да им е скучно, вече генерално в живота и почват да се месят в този на другите. Освен това директивата от Кремъл е казала, че вече не може да им е скучно по биология, и трябва живо да се интересуват от професионален женски спорт (оф, тва па колко им е безинтересно, чуек!), тоалетни и съблекални. ако не знаете за какво става дума (то е трудно да се следи), четете по-надолу!

Покрай обсесията с биологията същите хора до такава степен са ограничили математиката (разбираемо, капацитьетът им си има таван), че могат да броят само до 2. По един съвсем не естествен, а изкуствен начин – компютърът също (но те него го ползват предимно за порно и тролене, та, то сиЙ природа. Абе, да не се отклоняваме). Много държат да прилагат броенето до 2 в биологичните си не-познания (мързел, умора, знаете как е). Ако се чудите, оттам идва мантрата ИМА САМО 2 ПОЛА. (но защо трябва да имаме само 2 поли! ами който има пола-панталон? а който има гащеризон!? Мълчание). Разбира се, веднага лъсва оскъдието им на биологична експертност, защото напълно естествено, природно и натурално някои хора се раждат с биологични белези и на двата пола – този биологичен пол се нарича интерсекс (а не „интерсексуален“, защото говорим за пол, а не за сексуалност {тва за тия, дето в графата sex пишат yes, please}). И също като една птицечовка интерсекс хората много кофти развалят броенето до 2 и кремълската (с)водка. Но това не би разколебало българския иджолог – пресен биолог. Той самоотвержено са мята на амбразурата да защитава бинарността на пола. И са почва едно яростно (о)тричане на транс хората по най-абсурден начин (тук по под/не/разбиране и интерсекс хората минават под ножа {някои от тях буквално минават под ножа още в бебешка възраст, без никой да ги е питал, за да въздаде човекът бинарност и да „поправи грешката“ на биологичната природа. парадокс much?}). Настават едни хипотези, свързани с обществени тоалетни и съблекални, в които обикновено прозира на биологично-загрижения иджолог мократа фантазия за преобличащи се жени, наблюдавани скришно и не толкова скришно. Начи, конкретно страхът (мократа чичашка фантазия) е, че едни мъже, които само се представят за жени, ще влязат в съблекалните с едничката цел да видят голи, обарат, намачкат, изнасилят жените вътре. Защото нали, никой мъж никога никъде никак не е упражнявал сексуално насилие над жена, освен в женска съблекалня или тоалетна, при това задължително преоблечен и предокументиран като жена (иначе не стаа). Вие виждали ли сте да се случва на друго място, преживявали ли сте го? Щото ние сме го виждали и ни се е случвало. И никога от транс жени, а от най-традиционни и хетеронормативни цис мъже. Обаче явно обществото само представяйки си конкретно и експлицитно няква доджи ситуация в съблекалня, може да допусне и да прозре, че сексуалното насилие съществува и е кофти раута. Иначе когато международен документ като Истанбулската Конвенция предлага рамка за защита на деца и жени от домашно или полово мотивирано насилие, обществото вика „е, то няма насилие, тва са семейни работи, а и тя какво очаква, като ѝ знае много гаванката, и как така я бил изнасилвал, като ѝ е съпруг, пък и защо не си тръгне, какво го търпи, и ни занимава и нас и ни нарушава спокойствието! чай да си пуснем новините, оф, пак няква убита от приятеля ѝ, ама то от ревност, разбираемо е.“. Но изведнъж някой крясва „дръж джендъра!“ и вече насилието е тук и е от страна на „подмолния преоблечен мъж“ към горките жени в съблекалните (никога извън тях), а децата рязко са застрашени от тоз отврачичилен либерален (най-вероятно европейски, щот мириши на парфюм) апокалипчичен разгул.

Пичуви, транс жените са жени, а фиксацията ви върху това кой какво имал между краката е красноречива и притеснителна за това, което протича между ушите ви. Вие представяте ли си, ако този страх за „нашествие-от-преоблечени-биологични-мъже-в-женските-съблекални“ е истински, само през каква одисея, илияда и спартакиада трябва да премине един цис мъж, за да осъществи тази едничка цел – маскиран да изнасили жена в съблекалня? Не знаете ли? Ще ви кажем. Ще ви го кажем хаочично, щото у нас няма установена здравна процедура за полово-утвърждаваща терапия, нито правна процедура за смяна на полов маркер в лични документи. Така, сега внимавайте…

Пред транс хората стои дълъг, неравен и строго индивидуален път от множество стъпки в синхронизирането на церебралното им полово състояние, физическото такова, джендърната им експресия в публичното пространство и юридически разпознатите им дейности като членове обществото. По какъв начин и в каква степен един транс човек ще премине по този път, зависи от лично желание, но също от наличието на приемаща среда, финансови възможности, достъп до лекари-специалисти (психолози, ендокринолози, хирурзи), че и медицински заведения, първо за задължителната експертна психологическа оценка, а после и за различните полово-изравнителни процедури като хормонална терапия и различни видове операции. И не, не се ограничават нещата само с едно клъцване на някой и друг орган. Ама то трябва да се мисли малко по-далеч от единия орган (от носа!), за да се схванат тия неща. Да, носа, вашият нос, дето няма никаква работа в личното пространство и живота на транс хората и какви тела ще имат, няма да имат или трябва да имат! Нищо не трябва! България, тела и документи! Да, и документите са важни, и то не е само една лична карта, ами имаме акт за раждане, ЕГН, шофьорска книжка, задграничен паспорт, здравен картон, дипломи разни, смъртен акт, изобщо всяка хартийка, на която с цел или без цел се иска да попълните графата ПОЛ. Та, ако все още си мислите, че на един цис мъж му се минава на псхиатрични прегледи, съдебни състави, които може и да не са на кеф и не е ясно дали ще одобрят молбата за смяна на полов маркер в личните документи, па после да търси ендокринолози, които да изпишат и следят хормонална терапия (която, за да се поддържат нивата на съответните хормони в тялото, трае цял живот!), еле па да премине през bottom surgery или друга операция, през вагинопластика, през процедура за феминизиране на лицето, през трейнинг за феминизиране на гласа (само маркираме някои от нещата, през които транс хората може да преминат в зависимост от лично решение и възможности) – и всичко тва, за да може този мъж да тормози жени в съблекалня?! При положение, че просто би могъл да се промъкне или да нахлуе насилствено в тая съблекалня ей така, като мъж, не като транс жена! Заеби тва, ако реши, един мъж може да тормози жени навсякъде както си поиска, в качеството си на мъж! И ето, че пак се връщаме на това кога обществото решава да допусне, че сексуалното насилие е проблем – само когато то се извършва от някакви имагинерни хора, които са ДРУГИ („сбъркани“, „правещи се на интересни“, „сатанисти“, „подмолни джендъри“, абе накратко определено „не от наще“).

Само да вметнем, че опорките си сменят с времето приоритетността и актуалността и например БЕСЕПЕ като иджин истински олдскуул опор е малко изостанала от световния тренд на джендър иджологията, където вече не говорят толкова за тоалетни, а за съблекални и как транс жени провалят спорта („ограбват го! няма да позволим!“). Ама то е ясно, че от БЕСЕПЕ-то не може да се очаква много, камо ли пък тренд. Та, набързо да разпердушиним тоалетната им опорка и да продължаваме нататък.

Триперчи и няколко поколения бургазлийчита преживяха без травма цели 5 гимназиални години със смесена тоалетна в училище. Къде беше БЕСЕПЕ да на спаси тогава! Всъщност по-травмиращо беше, че тоалетните се използваха основно за пушене. А, ето къде беше БЕСЕПЕ – твърдо против забраната за пушене в заведения (щот бизнесът щял да загине, чуек!).

И ако всички толкова са се загрижили за безопасността на дечинята в обществените тоалетни, защо обичайната училищна тоалетна изглежда като проектирана от воайор-крипар и изработена от велпапе? Също така колко от вас имат мъжка и женска тоалетна вкъщи, като ви е толкова важно? Case closed, moving on.

Влизаме директно с бутонките в спорта! Тия, дето уж много авторитетно се изказват за спорта, обикновено ич не ги ебе баш за женския спорт, освен това нямат преки наблюдения по темата, нито дори бегла обща култура. Та, същите ни обясняват, че транс жените (които те явно възприемат като мъже) вече са се засилили да изземат де що има първи места и медали в състезания с цис жени. Като ги попиташ за пример, не разполагат с такъв, а е лесно проверимо, че има доста транс атлетки, които далеч не се класират първи и често са побеждавани от цис атлетки. А забелязвате ли, че никой не говори за транс мъжете, било то в тоалетни, в съблекални или в спорта? Явно никой не смята, че биха могли да победят цис мъже в състезание, но това не е проблем за справедливостта в спорта, „ми да губят кат искат, кво ни ибе!“. Тогава действително ли държим на справедливостта в спорта или чисто и просто си се упражняваме в откровена трансфобия? Ако беше за справедливост или пък за грижа към жените в спорта, сериозно загрижените щяха да се фокусират първо върху системния сексуален и/или психически тормоз, който твърде много жени атлетки търпят още от деца, обикновено нанасян от треньори, спортни лекари и пр., най-често цис мъже.

Moving on към традиционното тричане от страна на Конституционния съд (КС) и Висшия касационен съд (ВКС). Не знаем какво прави тричането и други подобни „традиционни скъпоценности“ във висшите съдебни практики, но доста съдии считат, че въпросните „скъпоценности“, заедно с религиозните обичаи, селските и градски панаири, халвата за комкане, захарният памук и плюването в пазва, са важни за юридическите им решения. Дажи биля далеч по-важни от международни юридически и правни споразумения, с които страната ни е обвързана. И с тази „мисъл“ в главите въпросните съджиЙ решиха да обявят за единствено вярно, че има два пола (никви поли-панталони, гащеризони и комбинезони!), че жената е жена само в качеството си на инкубатор и млечна жлеза (КС) (демек „интерсекс и транс хората, както и онкоболните жени с отстранени матки или възрастните жени в менопауза са една правна фикция, не им вярвайте!“) и да забранят следващи промени на полов маркер в личните документи (ВКС). Тоест има една реалност, на която те казват „това не е реалност, нещата трябва да са други“. Също като непоисканите оперативни намеси по телата на интерсекс бебета – „не, не можем да приемем, че това бебе се е родило с мъжки и женски полови белези, трябва да го променим“. Тежка заблуда, оправдавана ту с биология, от която явно не разбират, ту с традиции и религия, което е горе-долу обратното на биология, ама кой ти гледа консистенстност, логика и подобни лигавщини.

Но да се върнем към биологичния орган, който се пъха в лични работи – носа. Скромен съвет от Три пачи към хората с пъргави носове (спортни!) – преди да зададете тъпия въпрос „какви права са ви отнети?“, информирайте се в интернет, има достатъчно изчерпателни данни от проверени източници, а не сайтове тип shokbomba.com. Недейте да изглеждате глупаво и злобарски, като пробутвате подобни пасивно-агресивни заявления с питанка за благозвучие във всеки разговор. Този съвет, разбира се, е само ако наистина искате да научите отговора, а не сте трол в whataboutism mode (което, уви, често се случва). И да, дълго е. Нали биологията рязко ви беше развълнувала, е, някога да сте попадали на учебник по биология, който да се побира в две изречения? Изáк’ли.

И ей така, за спорта и от любов към всички полове, полите и полите-панталони следващите 2 снимки от фейсбук страницата ни са един своеобразен и неотмиращ евъргрийн поздрав за всички противници на злия джендър. Честита Баба Марта!

осветление (безплатно): гоуст пача