Панаири-манаири

Петдесетият панаир на книгата в НДК-то отива към приключване, а Три Пачи файнъли ще го отбележат с един скромен приветлив бойкот. Защо така с лошо, ще попитат 2,5-те ни читателя. Защото, уважаеми книжни и трипачични читатели, на панаиря на книгата във всичките му форми (тип алея, базар, пазар, сезар и каквото там) от твърде, твърде, твърде дълго време неотменно се мъдри наци издателството „Еделвайс“.

Трябва да уточним, че бойкоЧирането на панаиря на книгата е полуулеснено от факта, че Триперчи се подвизава на едни други географски ширини в северозападна посока и в момента въпросният панаир така или иначе попада в зоната ѝ на пракЧически бойкот. При Пачичи нещата стоят по малко по-друг начин. Тя отдавна има ултиматум от жена си да спре да купува книги докато не изчете всички, които вече е навзела, защото „нямаме никакво място повече, ясно!“. Досега обаче въпросният ултиматум беше многократно игнориран, защото какво да се прави – пачищинкà. Но ето, АБК (бел. пач. Асоциация Българска Книга – организаторите на панаиря на книгата във всичките му форми) помогнаха на Пачичи да преодолее своя буук-шопинг адикшън. Как помогнаха – посредством устойчивото им снизхождение към и допускане на наци издателството „Еделвайс“ на техните събиЧия.

Ся, ако питате АБК, те ще ви кажат, че изобщо няма никакво снизхождение от тяхна страна. Те даже изпитвали известен дискомфорт поради съмнение, че „Еделвайс“ верно може да е наци издателство. И как решили да изчистят това съмнение – питàли прокуратурата е ли аджеба „Еделвайс“ наци издателство или не е. Прокуратурата, чуек! Тая чиста и неопетнена инсЧитуция кат пряспа току що навалял сняг, с перфектен морален компас, безупречна репутация и неоспорим актив от полезна дейност! Доскоро оглавявана от инструмента на бога – ГешеФТ, а сега (след като той нещо се поочука и вече не е удобен на правилните хора) – от бившия му заместник, назначен (доста дълго)временно (то всичко е временно в тоа жу’от, пичове) без законосъобразна процедура. Та, прокуратурата, която не би могла да си намери задника даже ако си седне на ръцете, явно не е открила нищо наци в наци издателството „Еделвайс“ и АБК са си отдъхнали с облекчение, че могат да продължат все така да си панаирджийстват с нацита в редиците.

А нещата са общо взето простички. Първо – ако едно издателство целенасочено публикува наци текстове (включително от автори, които отричат Холокоста) без какъвто и да е съпътстващ критически и контекстуален коментар, то това издателство е наци издателство. Толкоз, дори не е нужно да се спираме на смисловата натовареност на името на въпросното издателство. Второ – АБК не е някаква държавна институция и ако реално има притеснения относно участието на наци издателство в събиЧията, които организира, няма нужда да се допитва нито до прокуратурата, нито до МВР-то, нито до парламента, нито до БАН, нито до БПЦ-то, нито до когото и да е извън собствения си състав дали в крайна сметка са ок с това да предоставят сегия на нацита да разпространяват пропагандните си издания или не. Асоциацията като всяко сдружение от подобен тип би следвало да има свой вътрешен устав. Въпросът е дали в тоз устав фигурират някакви морални правила и дали регулярното наци присъствие е в разрез с тези правила. Излиза, че отговорът на този въорос, на втората му част със сигурност, е не. Относно първата част на въпроса – вероятно някъде из устава пише нещо за цензура, тъй като АБК твърдят, че се притеснявали да не вземат да упражнят такава. Цензура, чуек! Квичащо забавно е как АБК разглежда себе си едновременно като изключително безпомощна и неимоверно могъща организация: когато трябва да разпознае наци ли е едно откровено наци издателство, АБК от безсилие губи ума, дума, присъствие на духа и координация и ходи да пита прокуратурата; когато обаче се допусне, че АБК би могла да спре да предоставя сергия на наци издателството, АБК си внушава, че практически с това напълно би се прекратила дейността на въпросното издателство и то би замлъкнало изцяло. Защото това е цензурата – да отнемеш възможността на някого да се изразява, а не да не му осигуриш сергия на своя пазар.

И с думите „сергия“ и „пазар“ си идваме на думата. Защото излиза, че става дума просто за пари, а не за някакъв друг вид ценности. А не ни се ще да е баш така. Всеки на това събиЧиЙ във всичките му форми (включително и ние когато сме го посещавали) иска да го разглежда като нещо повече от пазар. Все пак там се продава и купува не какво да е, а КНИГИ. А щом са книги, това не е някаква пошла търговия, налè, то си е култура. Там ние обменяме култура с други културни хора. Звучи някак извисено. И ни става едно такова приятно. Готови сме да се самопотупаме мислено по рамото… Докато не съзрем наци сергията. И тогава перспективата рязко ни се намества. Това е просто един книжарски черен петък, на който можеш да намериш и тàко и вàко – от издатели с вкус през такива, които биха печатали и на тоалетна хартия, до такива, които предлагат панер с книги за по левче или такива, за чиито издания и тоалетна хартия не би си струвало да се хаби (плащат си – там са). Накратко – панаир.

Та, дойде време съзнателно да прескочим тоя панаир. Ясно ни е, че и със и без нашето присъствие там кашоните от банани, които са били докарани пълни с книги, ще се върнат празни. Но поне ние няма да сме участници в пудренето и маскирането на тая обикновена промо-разпродажба като празник на културните ценности.

Квик

С учебник помахала

Тежко непопулярна и още по-тежко незаинтересована за добруването на хората поличичка употребява учебни помагала в отчаян опит да помогне на катастрофалния си предизборен рейчинг

Избори идат, БеСеПе-то трупат дърва. Дърво след дърво, вероятно вече са събрали колкото да сковат един нужник на двора, за техните специфични нужди, нали. Те за една от тия нужди се погрижиха още по време на предишния мимолетен парламент – тва беше острата нужда от хартия. Щото като се осереш не можеш да се забършеш дигитално с няква ръбата машина, я! Не стаа, деликатни са тия работи, трябва си хартия. Колкото и социологически проучвания да проведете, резултатите ще са все такива – сраньето иска хартия, а не пластмаса и флаш памет. То даже най-добре като се осираш да е безпаметно. Но както и да е, тоя проблем е отметнат, хартията е подсигурена. И нужникът вероятно вече е скован. Предизборният дрисък отдавна е в ход. Обаче тези дни тьотя Корнела реши да адресира и дигитално разстроения електорат посредством рекламно клипчи във фейсбук. Ся, прави впечатление, че има известна неконсистентност в подхода. Ако следваше своите собствени постулати, другарката биваше да адресира електората посредством хартиени писма, прошнуровани, прономеровани, подпечатани с мокър печат и изпратени с редовна поща, за да е сигурно, че верните гласоподаватели ще се оправят с получаването, ще се подмокрят от печата, ще прочетат внимателно посланието и ще го приберат в пазвата близо до сърцето, а няма да се потят неразбиращо пред някъв подмолно лъскав капиталисчичовски дисплей с две копчета на кръст. Но да допуснем, че тьотя Нела търси вниманието и на хора извън твърдия електорат на БеСеПе-то (разбираемо, все пак той се топи кат майски сняг през юни {*климачичните промени са факт, някой да вземе да го обясни на един конкретен и, надяваме се, единствен по рода си зелен климачичен скепчик, дето устойчиво хаби място в предизборните листи}) и затова е запретнала фусти и смело джапа онлайн, таейки очаквания за богат улов в нейната (анчи)социална мрежа.
Та така, макар и във враждебното и ненадеждно джигитално пространство, Корнела приветливо помахва на скъпите родители с учебник „Човекът и природата“ за шести клас. След това леко драмачично и с предихание прочита абзац от ‘нам си коя страница, в който накратко и без особени детайли или оценъчност е посочен широкоизвестният житейски факт, че много хора са хетеросексуални, но също се срещат хомосексуални и бисексуални. Затваря другарката тоз джендър-иджологичен парцал сякаш току що ни е прочела оттам цитат на Маркиз Дьо Сад и единствено благодарение на липсата на кошче или клада в близост се удържа да не го метне с театрално отвращение. След това ни поглежда кат иджин Стефан Данаилов в „Дами канят“ и аха да ни каже, че имаме страшни очи… но всъщност ни осведомява, че ТОВА (разбирайте всеизвестният житейски факт) Е ПРОНИКНАЛО В ОБРАЗОБАТЕЛНАТА СИСТЕМА!… драмачична пауза, processing, сигнал от свързване на деветдесетарски интернет модем…
Баси, как е успял този полъх от реалността да проникне в тая сисчема, верно! Проникнал е като менструална кръв през бял панталон и сега главичките на горките дванайсетгодишни дечиня ще са пълни с хетеросексуалност, хомосексуалност, бисексуалност, менструална кръв и жени в панталони (барабар с мъже, интерсекс, транс и небинарни хора в панталони)!!!
След така драмачичното поднасяне на тази напълно обикновена информация лела Корнела благосклонно ни успокоява, че „всеки над 18 години е свободен да избира как да живее живота си…“. Ето, тя например е избрала да разиграва едноактни псевдотрагеджии във фейсбук. НО, разбира се, след това неохотно залитане в презрителна толерантност следва призивът. Техният призив, така дълбок и всепомитащ, че на верните хартиени гласоподаватели им иде да изкъртят тва постно „Съединението прави силата“ от фасадата на народното събрание и да гравират на негово място с кърваво (но не менструално, махнети от очите ни таз подла биологична иджология!) червени букви заветното „НЕ ЗАКАЧАЙТЕ ДЕЦАТА!“. Сърца туптят, тръпки лазят по гърбове, в дробовете напира вик, оргазмът е на една крачка! Ех, няма ли да се намери една съвременна Райна Княгиня (твърде империалисчично, по-добре другаркиня!), която да избродира на едно знаме „Нека заедно да спрем джендър иджологията в джетски граджини, училища-мъчилища и образУвателни инсчитуциЙ!“ и под него една розичка за разкош?
Разбира се, в детските градини нямат занятия по „Човек и природа“, но кой освен някой нехаещ-за-децата-родоотстъпник обръща внимание на такива подробности! Скоро несъмнено джендър иджологията ще проникне и там! Или по-точно БеСеПе-то ще се погрижи да алармира населението за надвисналата заплаха от… От какво? От допир с реалността явно. Защото, госпожа Анахронинова, децата имат достъп до всякакви средства за осведомяване, особено онлайн. Да очакваме ли скоро БеСеПе-то да представи мащабен план за премахване на интернет покритието на територията на страната? Разбира се, това би било напълно безпредметно, щото сред самите деца, дето не бива да ги закачаме, има такива, които са ЛГБТИ+, тъй като това е даденост, която не се преподава, нито се усвоява (единственото, което може да се преподаде, е дали ще се държиш нормално или като задник спрямо куиър хората и тьотя Корнела явно много държи да научи народонаселението да се държат като задници). Дори и самите деца да не са, доста от тях имат ЛГБТИ+ хора в семействата си или в приятелските си кръгове, някои имат по двама родители от един пол. Та, бихте ли ни осветлили, госпожо Корнела, „народен съд“ ли предвиждате за тези родители, които са имали неблагоразумието над 18 години да създадат еднополово семейство? Тръпнем да споделите какви други тъпотии готвите да сътворите след спирането на ратификацията на Истанбулската конвенция и на Закона за защита от домашно насилие, за които не пропуснахте да се похвалите (защото, нали, конвенцията и законът са най-разпространените детски учебни помагала и ако бяха приети, щяха да изместят азбуката, Ботев и Вазов в букварите на първолаците). И не се притеснявайте, наясно сме, че цялата тая помия я леете вимето на децата. Защото те горкинките са последното виме, което ви е останало да изцедите за някой и друг глас.
Та така, нужникът на БеСеПе-то вече прелива. Но важното е на табелката на вратата да няма човече с иджиния крак в пола, а другия в панталон! Георги Свиленски се старае да ни осведомява за тази важност на всеки кръгъл час от всяка възможна меджия (макар че, незнайно защо, хартиените леко ги пренебрегва). В крайна сметка в ТОВА и в два реда от учебника „Човек и природа“ за шести клас се е скрила ужасяващо страховитата мичична джендър иджология!

Електоратът забърсва сълза на таз покърчичилна Многострадална Геновева, която ги е затрогнала дори през ненадеждния джигитален екран. Ах, дечинята, ах, вимето!… Асен Блачечки ш’са пукне от завист. Корнела го заби в земята с това изпълнение и сега всички роли на лоши момчета (тихо, тихо…) ще се стекат към нея. Щото най-лесно е да се кривиш, ама айде да ви видим можете ли да направите трагеджия от един (фактологично верен) абзац в учебник по биология!
Бурни аплодисменти със син палец и анчи-джендър-иджологично сърчице (поради липса на розичка сред фейсбук реакциите). Дори любимката на Корнела, Тачър (когнитивен дисонанс much?), надига своя собствен син палец от гроба. Тьотя Нинова е в екстаз.
Цветя от Данчето Фандупкова и цялата едроатлантидна парчия, в която „момченцата обичат момиченца и момиченцата обичат момченца“; от всичкото разединени патридиоти – бивши, настоящи и надяващи се на скорошно реанимиране посредством поредната турбопопулистка помия; от код-шмод и всякакъв подобен вкиснал консервативен компот; от български отход; и разбира се, от анчи-сисчемния чувал с лъжи и копейки. Вероятно дори тук-там някои канджидачи от „силичи на доброто“ ще пуснат по някоя традиционалистка въздушна целувка от възхищение, ама тайно, щото все пак доброто, нали…

И ние не можем да останем безучастни в цялата тази еуфория, затова пожелаваме на Лела Корнела и БеСеПе-то от все сърце златна малинка и 0,2% на 2-ри април (за разнообразие да поборят джендър иджологията без държавна субсидия). И горещо молим – без повече бисове!

джендърФиксация

*** тази публикация се осъществява с подкрепата на Насьонален фон Култура ***

джендърФиксация – рачификация на джендър иджология.

алтернативни заглавия – джендрификация, джендърфакация, джендър в акация, джендър в акция.

(за контекст вижте глупостта, която сътвориха КС и ВКС, в тази брилянтна статия на Светла Енчева)

НАРОДЪТ полуде. ей в такива моменти трябва да се пише прословутия цитат от тефтерчето на Левски – „Народе????“

Иска ни се да се върнем към природата. Към биологията и първичното, за които някои с такова слюноотделяне лелеят, че няколкостотин хиляди години след еволюцията ни като човеци, след милиони войни, философии, световни религии и начини на живот, още смятат за много оригинално да сравняват поведението на хората с това на дживичи животни и да говорят за естествени неща, докато си цъкат на чилифона върху тоалетната чиния на работа – едни все присъщи за дживичи животни неща – чилифони, четене, тоалетна чиния, седене докато сереш и работа (прокрастиниране демек).

Напоследък в чилифони и соцялни мрежи, даже и в парчийни прóграми биологията се оказва топ-тема. Хитова е дори и сред хора, на които най-вероятно не им е била особено интересна в училище. Щото вие помните ли всички плодници, околоцветници и венчелистчета на всички видове, родове и разреди цветя?! и ние така. (Пачичи: Имаше и нещо за Мендел, видовете грах и очите на мухите-винарки. триперчи: аз си спомням, че в пети клас за първи път учихме нещо за менструацията. както и да е). На тия същите (внезапно /недо/впечатлените от биология) продължава да им е скучно, вече генерално в живота и почват да се месят в този на другите. Освен това директивата от Кремъл е казала, че вече не може да им е скучно по биология, и трябва живо да се интересуват от професионален женски спорт (оф, тва па колко им е безинтересно, чуек!), тоалетни и съблекални. ако не знаете за какво става дума (то е трудно да се следи), четете по-надолу!

Покрай обсесията с биологията същите хора до такава степен са ограничили математиката (разбираемо, капацитьетът им си има таван), че могат да броят само до 2. По един съвсем не естествен, а изкуствен начин – компютърът също (но те него го ползват предимно за порно и тролене, та, то сиЙ природа. Абе, да не се отклоняваме). Много държат да прилагат броенето до 2 в биологичните си не-познания (мързел, умора, знаете как е). Ако се чудите, оттам идва мантрата ИМА САМО 2 ПОЛА. (но защо трябва да имаме само 2 поли! ами който има пола-панталон? а който има гащеризон!? Мълчание). Разбира се, веднага лъсва оскъдието им на биологична експертност, защото напълно естествено, природно и натурално някои хора се раждат с биологични белези и на двата пола – този биологичен пол се нарича интерсекс (а не „интерсексуален“, защото говорим за пол, а не за сексуалност {тва за тия, дето в графата sex пишат yes, please}). И също като една птицечовка интерсекс хората много кофти развалят броенето до 2 и кремълската (с)водка. Но това не би разколебало българския иджолог – пресен биолог. Той самоотвержено са мята на амбразурата да защитава бинарността на пола. И са почва едно яростно (о)тричане на транс хората по най-абсурден начин (тук по под/не/разбиране и интерсекс хората минават под ножа {някои от тях буквално минават под ножа още в бебешка възраст, без никой да ги е питал, за да въздаде човекът бинарност и да „поправи грешката“ на биологичната природа. парадокс much?}). Настават едни хипотези, свързани с обществени тоалетни и съблекални, в които обикновено прозира на биологично-загрижения иджолог мократа фантазия за преобличащи се жени, наблюдавани скришно и не толкова скришно. Начи, конкретно страхът (мократа чичашка фантазия) е, че едни мъже, които само се представят за жени, ще влязат в съблекалните с едничката цел да видят голи, обарат, намачкат, изнасилят жените вътре. Защото нали, никой мъж никога никъде никак не е упражнявал сексуално насилие над жена, освен в женска съблекалня или тоалетна, при това задължително преоблечен и предокументиран като жена (иначе не стаа). Вие виждали ли сте да се случва на друго място, преживявали ли сте го? Щото ние сме го виждали и ни се е случвало. И никога от транс жени, а от най-традиционни и хетеронормативни цис мъже. Обаче явно обществото само представяйки си конкретно и експлицитно няква доджи ситуация в съблекалня, може да допусне и да прозре, че сексуалното насилие съществува и е кофти раута. Иначе когато международен документ като Истанбулската Конвенция предлага рамка за защита на деца и жени от домашно или полово мотивирано насилие, обществото вика „е, то няма насилие, тва са семейни работи, а и тя какво очаква, като ѝ знае много гаванката, и как така я бил изнасилвал, като ѝ е съпруг, пък и защо не си тръгне, какво го търпи, и ни занимава и нас и ни нарушава спокойствието! чай да си пуснем новините, оф, пак няква убита от приятеля ѝ, ама то от ревност, разбираемо е.“. Но изведнъж някой крясва „дръж джендъра!“ и вече насилието е тук и е от страна на „подмолния преоблечен мъж“ към горките жени в съблекалните (никога извън тях), а децата рязко са застрашени от тоз отврачичилен либерален (най-вероятно европейски, щот мириши на парфюм) апокалипчичен разгул.

Пичуви, транс жените са жени, а фиксацията ви върху това кой какво имал между краката е красноречива и притеснителна за това, което протича между ушите ви. Вие представяте ли си, ако този страх за „нашествие-от-преоблечени-биологични-мъже-в-женските-съблекални“ е истински, само през каква одисея, илияда и спартакиада трябва да премине един цис мъж, за да осъществи тази едничка цел – маскиран да изнасили жена в съблекалня? Не знаете ли? Ще ви кажем. Ще ви го кажем хаочично, щото у нас няма установена здравна процедура за полово-утвърждаваща терапия, нито правна процедура за смяна на полов маркер в лични документи. Така, сега внимавайте…

Пред транс хората стои дълъг, неравен и строго индивидуален път от множество стъпки в синхронизирането на церебралното им полово състояние, физическото такова, джендърната им експресия в публичното пространство и юридически разпознатите им дейности като членове обществото. По какъв начин и в каква степен един транс човек ще премине по този път, зависи от лично желание, но също от наличието на приемаща среда, финансови възможности, достъп до лекари-специалисти (психолози, ендокринолози, хирурзи), че и медицински заведения, първо за задължителната експертна психологическа оценка, а после и за различните полово-изравнителни процедури като хормонална терапия и различни видове операции. И не, не се ограничават нещата само с едно клъцване на някой и друг орган. Ама то трябва да се мисли малко по-далеч от единия орган (от носа!), за да се схванат тия неща. Да, носа, вашият нос, дето няма никаква работа в личното пространство и живота на транс хората и какви тела ще имат, няма да имат или трябва да имат! Нищо не трябва! България, тела и документи! Да, и документите са важни, и то не е само една лична карта, ами имаме акт за раждане, ЕГН, шофьорска книжка, задграничен паспорт, здравен картон, дипломи разни, смъртен акт, изобщо всяка хартийка, на която с цел или без цел се иска да попълните графата ПОЛ. Та, ако все още си мислите, че на един цис мъж му се минава на псхиатрични прегледи, съдебни състави, които може и да не са на кеф и не е ясно дали ще одобрят молбата за смяна на полов маркер в личните документи, па после да търси ендокринолози, които да изпишат и следят хормонална терапия (която, за да се поддържат нивата на съответните хормони в тялото, трае цял живот!), еле па да премине през bottom surgery или друга операция, през вагинопластика, през процедура за феминизиране на лицето, през трейнинг за феминизиране на гласа (само маркираме някои от нещата, през които транс хората може да преминат в зависимост от лично решение и възможности) – и всичко тва, за да може този мъж да тормози жени в съблекалня?! При положение, че просто би могъл да се промъкне или да нахлуе насилствено в тая съблекалня ей така, като мъж, не като транс жена! Заеби тва, ако реши, един мъж може да тормози жени навсякъде както си поиска, в качеството си на мъж! И ето, че пак се връщаме на това кога обществото решава да допусне, че сексуалното насилие е проблем – само когато то се извършва от някакви имагинерни хора, които са ДРУГИ („сбъркани“, „правещи се на интересни“, „сатанисти“, „подмолни джендъри“, абе накратко определено „не от наще“).

Само да вметнем, че опорките си сменят с времето приоритетността и актуалността и например БЕСЕПЕ като иджин истински олдскуул опор е малко изостанала от световния тренд на джендър иджологията, където вече не говорят толкова за тоалетни, а за съблекални и как транс жени провалят спорта („ограбват го! няма да позволим!“). Ама то е ясно, че от БЕСЕПЕ-то не може да се очаква много, камо ли пък тренд. Та, набързо да разпердушиним тоалетната им опорка и да продължаваме нататък.

Триперчи и няколко поколения бургазлийчита преживяха без травма цели 5 гимназиални години със смесена тоалетна в училище. Къде беше БЕСЕПЕ да на спаси тогава! Всъщност по-травмиращо беше, че тоалетните се използваха основно за пушене. А, ето къде беше БЕСЕПЕ – твърдо против забраната за пушене в заведения (щот бизнесът щял да загине, чуек!).

И ако всички толкова са се загрижили за безопасността на дечинята в обществените тоалетни, защо обичайната училищна тоалетна изглежда като проектирана от воайор-крипар и изработена от велпапе? Също така колко от вас имат мъжка и женска тоалетна вкъщи, като ви е толкова важно? Case closed, moving on.

Влизаме директно с бутонките в спорта! Тия, дето уж много авторитетно се изказват за спорта, обикновено ич не ги ебе баш за женския спорт, освен това нямат преки наблюдения по темата, нито дори бегла обща култура. Та, същите ни обясняват, че транс жените (които те явно възприемат като мъже) вече са се засилили да изземат де що има първи места и медали в състезания с цис жени. Като ги попиташ за пример, не разполагат с такъв, а е лесно проверимо, че има доста транс атлетки, които далеч не се класират първи и често са побеждавани от цис атлетки. А забелязвате ли, че никой не говори за транс мъжете, било то в тоалетни, в съблекални или в спорта? Явно никой не смята, че биха могли да победят цис мъже в състезание, но това не е проблем за справедливостта в спорта, „ми да губят кат искат, кво ни ибе!“. Тогава действително ли държим на справедливостта в спорта или чисто и просто си се упражняваме в откровена трансфобия? Ако беше за справедливост или пък за грижа към жените в спорта, сериозно загрижените щяха да се фокусират първо върху системния сексуален и/или психически тормоз, който твърде много жени атлетки търпят още от деца, обикновено нанасян от треньори, спортни лекари и пр., най-често цис мъже.

Moving on към традиционното тричане от страна на Конституционния съд (КС) и Висшия касационен съд (ВКС). Не знаем какво прави тричането и други подобни „традиционни скъпоценности“ във висшите съдебни практики, но доста съдии считат, че въпросните „скъпоценности“, заедно с религиозните обичаи, селските и градски панаири, халвата за комкане, захарният памук и плюването в пазва, са важни за юридическите им решения. Дажи биля далеч по-важни от международни юридически и правни споразумения, с които страната ни е обвързана. И с тази „мисъл“ в главите въпросните съджиЙ решиха да обявят за единствено вярно, че има два пола (никви поли-панталони, гащеризони и комбинезони!), че жената е жена само в качеството си на инкубатор и млечна жлеза (КС) (демек „интерсекс и транс хората, както и онкоболните жени с отстранени матки или възрастните жени в менопауза са една правна фикция, не им вярвайте!“) и да забранят следващи промени на полов маркер в личните документи (ВКС). Тоест има една реалност, на която те казват „това не е реалност, нещата трябва да са други“. Също като непоисканите оперативни намеси по телата на интерсекс бебета – „не, не можем да приемем, че това бебе се е родило с мъжки и женски полови белези, трябва да го променим“. Тежка заблуда, оправдавана ту с биология, от която явно не разбират, ту с традиции и религия, което е горе-долу обратното на биология, ама кой ти гледа консистенстност, логика и подобни лигавщини.

Но да се върнем към биологичния орган, който се пъха в лични работи – носа. Скромен съвет от Три пачи към хората с пъргави носове (спортни!) – преди да зададете тъпия въпрос „какви права са ви отнети?“, информирайте се в интернет, има достатъчно изчерпателни данни от проверени източници, а не сайтове тип shokbomba.com. Недейте да изглеждате глупаво и злобарски, като пробутвате подобни пасивно-агресивни заявления с питанка за благозвучие във всеки разговор. Този съвет, разбира се, е само ако наистина искате да научите отговора, а не сте трол в whataboutism mode (което, уви, често се случва). И да, дълго е. Нали биологията рязко ви беше развълнувала, е, някога да сте попадали на учебник по биология, който да се побира в две изречения? Изáк’ли.

И ей така, за спорта и от любов към всички полове, полите и полите-панталони следващите 2 снимки от фейсбук страницата ни са един своеобразен и неотмиращ евъргрийн поздрав за всички противници на злия джендър. Честита Баба Марта!

осветление (безплатно): гоуст пача

Ода за добрия трол

Дуйде ни таз иджея 
да земим да възпеим 
от фейсбука онея, 
дет хич биля ни тролят.
 
* Три пачи убичат белия стих и розавата зурла. 
**Кухнята ни работи, саму барът ни работи. 

Добре, стига толкоз рима. Ще напишем една прозаична ода. О, да, все някой трябва да одаде дължимото на добрите тролове в една ода! Все пак те са толкоз мили и добри, че изобщо не си позволяват да тролят. Не! Добрият трол иска да разбере човека отсреща, да бръкне надълбоко в очите му (или очите ѝ, или очите им), за да стигне до дъното на душата. Затова пита. Пита най-чистосърдечно. Нищо, че още пет добри трола са попитали същото точно преди него и вече им е било обяснено надълго и нашироко. Нищо, че същият въпрос е бил дъвкан и предъвкван хиляджи пъчи тук и там в публичното пространство (разбирайте – отдавна не стои като въпрос). Добрият трол иска лично да му обяснят и на (н)его, за да няма грешки. И като се появят отговори, той продължава да пита, дори вкарва предиханни и преизказни съмнения, предположения, задположения и хипочичични казуси, които може и да не касаят въпроса, но на него вероятно от немай къде някак ще му помогнат да си изясни по-добре нещата. А и той ще помогне на отговарящите да са сигурни, че отговорите им са достатъчно изчерпателни, не е ли така! Та, пита милият трол, пита и разпитва, но по някое време усеща, че сигурно отговарящите са се уморили от този въпрос (дори и той самият лекинко започва да се изчерпва откъм хипотези и хипотезички). И от добро сърце, за да разкара тази умора, не за друго, рязко минава на друг въпрос. Разнообразието ще върне интереса в дебата, не е ли така! Някои злобари на това му казват уотабаутизъм, а то си е чиста проба грижа. Така ами, тоя спор няма сам да се поддържа, а истината се (из)ражда в спора! И пак се почва установената вече процедура, но по новия въпрос – вкарва добрият трол отново всякакви хипочичични казуси, казусчета и казусченца, подвъпросчета, надвъпросчета, остроумийца и тъпоумийца без кой знае какво отношение към темата, защото все пак темата може дори изобщо да не го касае, но е редно да се разнищи, не ли! Добрият трол просто иска да е съпричастен към тая пуста тема, ако ще и да му е далечна, иска да си общува с хората по нея, като няма за какво друго да си общува и тя върши работа. Пък и трябва да му се признае – не е тръгнал да налага мнение, а пита. Най-чистосърдечно пита. Сега… ако трябва да сме честни, той не пита от незнание. Да не е някъв тъпак я! Те нещата са ясни. Но добрият трол е възпитан и отбира от ичикет. Той отдавана си има изградено (върху тънък усет, а не върху някви научни стъкмистики!) мнение. Просто, за да не е груб, той представя своето мнение (което без съмнение има вездесъща аксиомачична стойност) под формата на въпрос. И пита и разпитва, и върти и суче с едничката безкористна цел тия хорица отсреща, дето му отговарят, да вземат да стигнат до просветлението, че неговото любезно поднесено под формата на въпрос мнение всъщност е пътя и истината и компота, така да се каже, то си е иджин ноубрейнър вселенский. И така криволичи този добронамерен и почти любовен (поне от страна на добрия трол) дебат. Добрият трол ловко го направлява насам и натам. Понякога допринася даже с проверени данни. Проверили ги и те се оказали фалшиви твърдения, но са проверени, нали! И милият трол самоотвержено продължава този своеобразен поход към просветление, като не пропуска да се шмугне във всяка възможна пряка и глуха. Но по някое време с притеснение забелазва, че хората отсреща почват да се изнервят, може би дори да се засягат. А добрият мил трол не може да допусне това страдание! И му хрумва единственото смислено нещо в такъв случай – за да не се чувства опонентът нападнат, добрият мил трол услужливо  ще създаде един въображаем негов двойник, нещо като сламено чучело, и така ако нещо от напълно добронамерените тролски питания и подпитвания случайно може да бъде възприето като нападки, няма проблем, защото сламеното чучело ще отнесе нападките, не опонентът! Воала – топла тролска грижа! Сега… възможно е някак без да иска добрият трол да не успее да портретува тезата на човека отсреща съвсем вярно в това сламено чучело. Абе направо може доста сериозно да я изкриви, така че да звучи нелогична и дори налудничава. Но то правенето на сламени чучела не е лесна работа. А и щом тая теза толку лесно може да бъде изкривена, ква теза е тогава? Ич ни ми я фалѝ! Както и да е, всичко е от добро сърце, за да не страда човекът отсреща. Това са тънкостите на спора, добрият трол се грижи за опонента, не ли! И затова този така загрижен, сърдечен, добросъвестен и мил трол е огорчен и, направо да си го кажем, скандализиран когато човекът отсреща (явно лабилен, няма друго обяснение!) премине към саркастични подмятания и дори откровени обиди. С какво добрият трол е заслужил подобно оскърбително отношение!? Няма отговор, няма разбиране, няма възприемане на неговата вселенска мъдрост (поднесенаучтивокатовъпрос) отсреща…

Ах, ох, ех, клети добър троле, няма справедливост в тази жестока и студена социална мрежа! Одата ни рязко премина в трагеджия. Завесата се спуска мрачно без аплаузи. Иди, мили троле, да си биеш една злобарка за утеха, че никой не оценява твоята мъдрост и добронаметеност, които еднички биха могли да спасят тоя жесток свят от наближаващия апокалипсис. И не смей да се предаваш, тролчо! След има-няма 10 минути клавиатурата ще те чака отново, сресан, вежлив и вечно питащ. В твоите пръсти, добри троле, е надеждата за оттърсване от ужасяващите идеи за емпатия, човешки права, природосъобразност, антирасизъм, равнопоставеност, разнообразие, солидарност и недискриминация… Изобщо всяка лигня, която дебне отвсякъде и цели да унищожи мухлясалите токсични практики (нека им казваме „традиционни ценности“, по-добре звучи), които трябва да опазим… защото така!

поклоМ! Квик.

Завеса. (Всъщност тя сега се вдига щото по-рано се спусна, ама няма значение, важното е, че успяхме да одадем таз ода на добрия трол.)

за карантията с любов (сериозно)

Три пачи най-сетне намериха време да се съберат ((по зуум, тва дето и вие вече го ползвате) (и ние също вече)), за да напишат един пост.

тая година свърши къмто 8-ми март – международният ден на пачата (за позабравилите ни фенове – тогаз са ни рождените дни/ден). триперчи например от 9-ти март вече беше почнала да работи от откъщито. Пачичи пък, явно в неосъзната подготовка за изолацията, изпразнува рождения си ден в тесен семеен кръг от двама души (Пачичи +1). чакаме следващата година, може да идва, здрави и силни, добре си дошла. и ако може тоя път да е пълни 12 месеца, най-добре.

как минават дните ни:

Пачичи:

• аз карах колело на балкона, ама малко, щото ми щракаше коляното.
• последните 3-4 дни си развалих режима, обаче иначе ставам в 7, измивам се и измивам чиниите. (заедно ли?) не, поотделно. първо аз, после чиниите. (а защо не ги миеш вечер?) ми щото гледаме короната, ама не корона-вируса, ами британската, Дъ Краун, първи сезон.
• и рисувам, рисувам, рисувам. на тефтерчето имам още 7-8 страници и с извънредното положение няма да ми останат листи.
• чувам семейството и приятелите, проверявам ги (като домашни). имаме гъбен чат с едни приятелки – ние сме гъбите. предлагаме странни словосъчетания и всеки рисува/пише по тях. наричам ги ‘успокояващи странности‘.
• финансовото ми положение е на трофейна съпруга, ама да видим съпругата ми докога ще издаяни. (тя брои пачки пари в момента а.к.а. листя с фотографии, за да си припомня как изглежда светът навън, ама звукът е същият, един такъв успокояващ)
• правя често бананови палачинки и мия чиниите по-често (мивката е празна! видя ли чиния и вуп, я измивам), тя пък по-често готви – имаме такова разделение на труда.
• ако ми се наложи да изляза до магазина, зверски се напрягам. ще развия агорафобия. приемам ходенето до магазина като мисия невъзможна, преди да си сложим маските и ръкавиците, се прегръщаме, целуваме, усещам как жената ме изпраща на война. имам списък, но гледам да го наизустя, за да не бъркам със заразената ръкавица в джоба и да заразя джоба си! (заразен джоб, чуек…)
• но учудващо за момента съм по-продуктивна пача, отколкото извън карантията.

триперчи:

• АЗ САМО ЯМ.
• когато не ям, МИСЛЯ ЗА ЯДЕНЕ ИЛИ ГОТВЯ ИЛИ ПАЗАРУВАМ. или говоря какво съм яла, снимам го, поствам го, шервам го.
• първата седмица си слагах дрехи за работа, следващите – анцуг за работа, след тва – пижама за работа, а вече хич не се и преобличам.
• поемам цинк по съвет на леля ми. благодаря, Таня.
• планирам ходения до магазина, съчетани с разходки. влизам в магазина и почвам да се рея безцелно, забравям какво искам да си взема, спомням си, че преди това съм чела как тряя си напрайш списък, за да си мишън ориентед, да действаш бързо, от шанд на щанд, пък аз последния път (щото предпоследния беше 2 дни преди последния) влязох и почнах да се чудя, щото основно влязох, за да купя сладолед, защото любовницата ми щеше да идва на гости за уикенда (единственият ми близък контакт с човек) и искаше сладолед. естествено, купих и други рандъм неща – като аспержи, консерва домати…
• посях си лук. хората по тва време садят домати, подправки, цветя, пък аз видях, че един стар лук е покарал и го турих в една саксия. като ми напече прозореца, па го изкарам на перваза. така контролирано го правя, щото нямам тераса и съм на 4-ия етаж.
• иначе боядисвах вратите на любовницата, готвих ѝ традиционни български манджи – пържени тиквички с мляко и чесън, салата с моркови и цвекло, баница с кисело мляко, филии с лютеница и сирене.

 

сега, дайте сериозно.

• докато боко и чоко искат да глобяват гражданите по 5 ХИЛЯДИ ЛЕВА, ако се разхождат в парка, домашното насилие ескалира. да, и в България. КОЛКО Е ГЛОБАТА?
• лекаро-генерали наставляват като строги бащи непослушните си сополиви синове, после свалят маски, за да целуват икони.
• а българската православна църквичка има само една лъжичка, с която да храни миряните, и досега не се е отказала да празнува великден.
• маски и ръкавици за медиците вече няма, затова пък и тестове не се правят. всъщност се правят, но на народните представители, щото те са най-скъпоценни – излизат ни най-скъпо. особено на живота.
• мобилните данни на всички хора вече са безпрецедентно в ръцете на полицията.
• предлагат се мерки за бизнеса и работниците, ама едни половинчати – 60/40 (нашта система – 4-4-2), безлихвени кредити да теглели и други едни такива.
• оставиха магазините принципно отворени, ама на хората е забранено да щъкат, съответно нямат клиенти, ама щото, видиш ли, работят, не им се полагат помощи.
• боко най-много страда, че не може да гледа футбол.

абе въобще важно е да има контрол, полиция, караници, забрани, глоби, шум да се вдига, за да не става ясно как тестове няма, предпазни средства няма, капацитет няма, пари няма, желание няма и воля няма. нашето население направо си припада да бъде третирано по този начин. стокхолмски синдром, от който няма бягане, не искаме да бягаме. тиквените глави са секс-символи. колкото повече ни мъмрят и ни абюзват вербално, докато тряя да седим залостени, замаскени, ваопште опаковани, да се страхуваме и да чакаме да умрем, толкова пò ги обожаваме и се окопаваме и цял живот го живейм тоз преход. на нас животът ни е преход, целият ни живот! а на вас? 30 години сме вече в тая пустиня. още 10 години до манната небесна. който ги доживее. който ги доживее на територията на родината.

има и положителни неща, де – хора шият маски, правят шлемове, разнасят храна на нуждаещи се, всички училища и учащи се организираха в сто групи, чатове, видео уроци, по тв се излъчват синтаксиси и уравнения. и всичко това НЕ благодарение на министерството на образованието. даже специално ще похвалим тази учаща инициатива, тъй като в съседна Германия дяцата си седят вкъщи, няма училище, няма нищо. обмислят дали и как да нулират семестъра, срока, отлагат се поголовно изпити.

on another note друга епидемия се надига – тази на хората с ако в главата. силно заразна, предава се по социален път. дори и приятелите ви не са застраховани. става дума за хората, които страдат от 5 джи. което особено във време на ковид-19 е по-объркващо – страхуват се да не хванат 5 джи, че много цифри станаха в тоя живот. и джитата станаха много – цели 5. да не говорим за джипитата (те са в отпуска. неплатена). само да ви кажем, че баба Ванга нищо не е казала за 5 джито, китайците са ѝ платили да си мълчи. мълчете и вие.

рандъм предложение – ако искате да научите нещо ново днес, научете кога се пише запетайка пред „ако“ и как дума в множествено число никога не завършва на Й.

честит празник на здравните работници!

и за финал – eat shit, Борис Джонсън/бързо оздравяване, въпреки че си вреден (в Три пачи няма консенсус относно ценноста на живота на борис.лав).

още един финал: Пачичи с днешната си успокояваща странност ин да мейкинг.

крал-ското семейство

по повод долните снимки на геерал радев и деската в нашия колектив са проведоха следните джалози.

контекстът на първата е честването на 3-ти март с някакви официални лица и сини дантелени рокли с прозрачни ръкави.

Пачичи: Тук дори не е нужен текст.

триперчи: деската прави косплей круела девил. надпреварват се и двете за ролята. може кастинг да е имало.

Пачичи: Хахахахаха, нацьоанален кастинг. Или пижама парти за трети март.

триперчи: да, в навечерието на 4-ти, когато отиват на клуб… клати баджак, искам те пак на парти у нас, само ти и аз, пиле шарено – даваме газ.

 

през това време на втората снимка ставаме свидетели на руски пратеник по повод същото това честване, заради когото некви хора бяха карани от полицията да подписват хартия, че са уведомени, че НСО и гедебоп знаят, че същите са отправяли онлайн заплахи спрямо личността на руския пратеник. объркахти ли са? то е объркващо за нормални хора, да.

Пачичи: А Генерадев тука се едно е рефер на боксов мач между двамата агенти, пардон патрярзи.

триперчи: хахахахахах

Пачичи: Имало е дуел с жезъл и Неофитката май май губи по точки.

триперчи: нещо костюма го стяга, да му харижат една по-свободна рокля да отпусне малко менбубите.

триперчи: на неофит желъда е май мааалко по-голям.

Пачичи: Голям, тежи, не мое го дига.

Пачичи: А Кирчо е отворил кръстчето – да получава сателитни съобщения директно в теменната чакра.

триперчи: абе кирил почти забраден го раздава.

Пачичи: Той е матрьошка стайл.

триперчи: и пуснал две изкуствени бели плитки.

Пачичи: Те покриват менбубите.

триперчи: ма нали за тва е в чудна рокля!

триперчи: и защо гледат в 3 различни камери?!

Пачичи: 3 камери за 3 март.

триперчи: българия на 3 камери.

Пачичи:  Пускай интернасьонала.

това беше от нас – един сладък разговор по женски навръх 8-март. чакаме си зюмбюлите, а след тях сексистките шеги.

Пера и нашивки

Вчера беше София Прайд, беше си супер.

 

Упражнихме правото си на близане!

 

Прикрихме си лицата с дъгата (гей ханъми, бежаМки)

 

 

Обаче контра-прайдът не се получи добре. Миличките, решихме да ги почетем поне ние. Какво им беше станало, от слънцето ли, стомашен вирус ли, ранно море в Гърция ли – ама ги нямаше никакви. А се бяха клели да изчистят боклука. Притеснихме се, че нещо им се е случило. Например обикновено сме свикнали поне на паметника Левски да има баси агитката от средни пръсти и ‘уууу’, ‘педалиии’, а пък вчера едва 3-ма човека с посърнал вид и плакатче (едно) ‘Атака’ имаше. Единият даже ни беше обърнал гръб, може би беше пребледнял. То вчера си беше яко слънце, а те кой знае от кога са закараул-или. Позабавихме се, много хора чакаха на опашки да се включат, все пак 3000 човека! Малцинство сме си. Или пък се беше обърнал, за да не го забележи някой познат от прайда и да го низвергне. Или пък сам се беше скрил… да не вземе да види и да му хареса. Срамотата е голям страх. Или голям bitch. Даже и снимки не се намират по медиите, представяте ли си – щом на тях им е било скучно. А обикновено заглавията винаги са ‘Ще има ли и тази година СБЛЪСЪК на парада и анти-парада’.

Понеже сме навътре в нещата, знаем, че са имали разрешение за ‘хигиенното мероприятие’ (съвет за следващ път – свържете се с Титан, че да свършите И ВИЕ малко работа, то само с подпиране на метлата не става) от 3 следобяд до 8 вечерта пред паметника на съветската армия. Което значи, че са стояли на слънце през цялото това време. Знаем го, защото на нас зад паметника ни беше рахат на СЯНКА! И музика си имахме. Бар с вода и други напитки, попсикъли (триперчи в частност изя 5, Пачичи едва са отче с 1), мърчандайз, raw барчета с цветовете на дъгата, балони, сяква шарения, брокат, специална прайд водка, прайд вино, знаменца колкото щеш. Даже не стигнаха и някви деца искаха да зимат наште, ма си ги бехме запазили. Абе като има настроение, времето минава бързо. Неусетно почти. Пък и не сме стояли подпрени на метли, ами си походихме едни 2 км (точно, по вътрешна информация), потанцувахме, помятахме са, пот са ля, знаменца са вяа.

Но да се върнем на темата – ‘парадът на национална хигиенизация’. Разочаровани сме, защото имахме така високо вдигната летва от минали години. Пък и ни беше заявено, че прайд тази година няма да има. Още повече, че миличките се бяха подготвили още от януари и били запазили всички съботи на юни – да чистят! Ма ний ше блеснем, ако толкоз много чистене се струпа на тоя паметник. Нека чистят – да се видят добре лицата на еднополовите двойки целуващи се из скулптурните групи. Хомо-ерoтика до блясък. Пък и нацитата вече са в управлението, очаквахме некой най-накрая да на набие. Да ни покаже голи мускули, да замахне с тия ми ти национални мишци, да разплиска традиционна пот, да на замлати със семеен ценностен гняв (като на Ахила Пелеев, дори и по-гибелен). А даже викове не чухме, някое патриотично реване, нещо ‘грабвайте телата’, да са намятат, да направят жива трупна верига и да преминат загражденията, които ни деляха, за да се срещнем по братски. Къде са стожерите расате и джамбазката да ги поведат. Едно време чак и тях арестуваха, па сега – никой! Не само това, ми дори на НДК (което предишната вечер беше осветено в цветовете на дъгата) е имало друго протестче – от около 6 човека, водени (доколкото разбрахме) от недоразумението Карлос Контрера, който е общински съветник от ВМРО – с това име и от ВМРО, сигурно се шегуваш, Карлито. Навярно не си имал леко детство. И са развяли 2 байряка, послушали са естрадна музика. И то не каква – Васко Найденов. Real cute. Може би са последвали песни на Емил Димитров, Лили Иванова и Мариус. Цаним се да спретнем плейлист за следващото мероприятие, про боно! Обещаваме, че ще ви хареса. Вече сме го пробвали с Митето Стоянов (завареният син и баджанак 😉 на Волен… атакистчето, бе) – веднъж се разцепи на едно наше парти, даже си поръчваше Right Said Fred. Да, помислете върху това. Музиката повдига морала. Затова нашият е толкова висок. Привлича и много участници, прайдът е живо свидетелство.

Специално внимание искаме да обърнем на жената, която не стана патрон на София Прайд – Жорданка Фандъкова или както ние й викаме на галено – Йорданка, малка мишчица-гризанка! Тя е патрон на мълчанието. Колко писма, петиции (Данче, 1000 страници петиция ти внесохме!), обаждания, призиви и тагове – глас в пустиня. Ти си като сфинкса – мълчиш и пазиш пустинята. Малък сфинкс, като мишчица. Цър-цър, цър-пър!

 

Една от малкото снимки от вчерашния протест за семейни ценности. Слабо, пичове. С тая бройка и Васко Кеца не може да ви помогне. Пробвайте да го викнете да пее на живо 😉

Налага се да ползваме снимков материал от ‘по-славното’ ви минало. Просто ви пазим реномето. Щом дотам сте опрели – гейките от Три пачи да ви го пазят. Със сълзи на очи.

Ах, Европо! Каква мрАсница содоНска си! Потрес, брат. Тия нема ли кой да ги образова? Книги не четете ли! Дори Майн Кампф е книга. Радетели ми били за българщинА! Като искате да живеете в 17-ти век, поне на килийно ходете. Преписвайте ‘История Славянобългарска’. Жития на светците и апостолите четете. Ама ние ли да ви учим!

 

Тук се е намерил някой със завършен 4-ти клас да им обърне внимание на правописа в банерчето. Може да е тва момченцето дето държи снимка на пра-пра-пра родителите си (евентуално). А и какво по-българско от гайда. Аз на контра-протести без гайди не ходя. Ако гайдарчето изсвири Васко Кеца – сичко е на шес. Парти пийпъл. Макар че това дете кой ще го защити от разврата на шествието, в което са го вкарали?

 

И понеже някои мрънкаха колко струва на данъкоплатците охраната на прайда, иде да се запитаме колко струва охраната по време на мачове, които не са веднъж годишно! Щото ние на прайда не чупим пейки, витрини, седалки, автобуси, зъбите си един на друг, не фърляме димки и бомбички по полицаи и други фенове.

 

Общината явно е наясно, че парадът на говедата и свинете е скъпичък, щото сме виждали отиграната практика по време на ‘дербита’ да пуснат в движение чавдари и икаруси. Те щото са дъртички, няма да е голяма загуба, ако ги потрошат. Само на нас другите ни е някво неприятно, ама кво… български традиции са, тряя ги уважаваме. Мятането на камък – изконна семейна ценност. Запазва здравия дух на младия хулиган в здраво тяло.

 

Якото пого! На полицаите и с нас не им е приятно да бъдат – да охраняват някви гейчета, ама поне не ги замеряме.

 

НациоАнална съпротива – организация с ценности забранени в по-добрите държави (като книжарниците, ама на държавно ниво). Ценностите включват свастика до сърцето, нацистки поздрав, рядко къпане, кир зад ушите и държане на цица. Много традиционно. Същи Левски и Ботев!

 

Ето още един смел юнак… а, двама са, но другият не изпъква толкова. Такива смелчаци, от толкова смелост лицата си не показват. Като богове, чиито имена не бива да се произнасят. А ‘Кръв и чест’ (шалчето) също е забранена в по-добрите държави. Между другото перата и прашките някак липсват от София Прайд, макар да се привиждат на мнозина. Те 10 години се привиждат. Бе пуснете си едно порно, бе, момчета. Бийте я тая чикия и да ви мине и спрете да прайте зулуми, успокойте го тоа тестостерон, мирясайте и дайте да ходим на парад заедно. Може с пера, може с маски, може с кожени камшици около врата, завършващи с кръстче, може с кубинки, с гамаши, може и без! Досега БДСМ и фетишистки представители на София Прайд е имало малко, отоврени сме за всички. Само са дръжте по-прилично. Не скандализарайте децата. Цивилизовани хора сме. Има си и фетишистко знаме, част от това на дъгата. Питайте, искайте! И ще ви се даде! В Библията го пише.

 

Очевидно тая тема ви вълнува. Гей секса! По време на НИТО ЕДИН от прайдовете досега не е имало нито секс, нито гей секс, въпреки че вие го провиждате навсякъде. Може да се уреди нещо. На платформата! Специална платформа ще ви наемем. Ебете се на воля, бе! Утолете тая ваша фиксация, стига сте сюблимирали в други посоки.

 

Успех. Тежко е, когато с момиче не можеш да постигнеш тази интимност, която съприкосновението с друго мъжко тяло би ти донесло… ако не те беше толкова страх да последваш тоа порив. Ама пък ако и двамата сте с маски, no homo.

 

Ма те сами си го казват. Даже няма тайни. Яко сини топки.

 

Запетайките не са за деца, да опазим децата от запетайките! Да ги опазим от европейската грамотност на таа мрАсница от содоН. За Европа тва.

 

И да обобщим какво пише в библията за брака. Този свещен съюз между мъж иииииии…… роби, изнасилвачи, жертви, наложници, пленници, мъртви хора, четри-пет-шес жени (200-300 при Соломон). ‘Християнски’ ценности в пълен блясък. Бляс! Пляс!

 

В заключение: Дори и когато не е толкова рехав, парадът на нациоАналната съпротива е разочароващ. И вреди на вас и на другите около вас. Мяу!

Гордост и(ли) предразсъдъци

Няколко думи относно предстоящия десети София Прайд:

Писнало ни е да чуваме призиви за „опазване на семейните ценности“ от впиянчени мутри, които смятат домашното насилие за нещо, което си е в реда на нещата и дори за необходимост.

Писнало ни е да виждаме хора, които без колебание заявяват, че биха изхвърлили собствения си син на улицата ако разберат, че е гей, да тръбят колко са загрижени за децата.

Писнало ни е хора, които влизат в църква еднократно за лето господне по Великден с бутилка бира в ръка, да обясняват как София Прайд заплашва „християнските ценности“.

Писнало ни е от хора, на които им се привиждат прашки и пера всяка година покрай прайда (за сметка на това обаче напълно реалните цици на последна страница във вестника не им правят впечатление, може би щото са традиционни).

Особено много ни е писнало от изявления като „Кой пък ви пречи!?“, „Аз нямам нищо против никого, но може ли да не ми навират предпочитанията си!“ и „Стига сте парадирали с вашия извратен секс!“. Как за десет години не им стана ясно, че вероятността да те пребият защото си хванал любимия човек за ръка в парка си е сериозна пречка и че липсата на законово и правно разпознаване на еднополовите семейства като такива създава още купища сериозни пречки за тях и за децата им! Как не им влезе в главите простичкият факт, че изобщо не става въпрос за секс или предпочитания, а за основни човешки права! Някои говорят повече за гей секс, отколкото самите гей хора мислят за него.

Писнало ни е от хора, които използват съпругите, съпрузите и децата си като параван за своята сексуалност, защото им е твърде неудобно да бъдат честни и открити. Това поведение носи единствено болка. Как въобще си представят, че то може да бъде по-лесния път!? Постоянното лавиране между истинския и обществено-видимия аз, непрестанният ужас, че може да те разкрият, превръщането на близки хора в неволни участници в един голям безмислен фарс – всичко това създава огромно психическо напрежение и вреди. Вреди на семейството – онова, дето някои уж така ревностно бранят. Явно обаче у нас любовта и щастието не са важни, важно е само какво ще кажат хората. Същите хора дето кой знае те пък какви ги вършат на закрити врати. Въобще притворството и лъжата очевидно са традиционна ценност по нашите земи, та затова толкова много се плюе по прайда, който практически е тяхната противоположност.

Писнало ни е да слушаме колко скъпо излизала охраната на София Прайд за данъкоплатеца. Ние също сме данъкоплатци. И на нас не ни е никак приятно, че отстояването на основни човешки права в България продължава да бъде застрашавано от физическа саморазправа и има нужда от полицейска охрана. Агресията излиза скъпо, не прайдът, който е мирно гражданско шествие. Нима бездарните футболни дербита не струват скъпо на обществото ни? Нима изпотрошените в деня на мача спирки и превозни средства на градския транспорт са без пари? И да не би някой да си въобразява, че пияните агитки дупчат билетчета когато нахлуят в рейса и започнат да крещят и блъскат докато случайни пътници примират от ужас свити на някоя седалка? Нима тези изстъпления са добър пример за децата? Къде са пазителите на семейните и християнските ценности по време на дербитата? А да, повечето от тях тогава са там, на парада на говедата и свинете, хвърлят димки и чупят пейки. Само че относно цената на този извратен парад в нашето мило традиционно християнско общество не се чуват никакви възражения.

Писнало ни е от гей хора, които обясняват, че с кеф биха отишли (и ходят) на западни прайд шествия, но София Прайд им бил мижав и скучен и затова не идват на него. Образовайте се малко бе, естет-критици! Първите прайдове изобщо не са били красиви улични спектакли. Били са бунтове на хора, които са осъзнали, че отстояването на техните права и достойнство зависи изцяло от тях. Ако на онези хора преди няколко десетилетия не им се беше занимавало да се борят, днес вие нямаше да имате какво да празнувате по улиците на западните градове. И ако искате да празнувате тук, първо трябва да излезете на светло, да се заявите и да настоявате за равни права с всички останали членове на това общество.

Писнало ни е от привилегировани клоуни като Азис и Евгени Минчев, които са добили популярност единствено чрез преднамерено търсене на провокация и скандалност, а съветват участниците в прайда да „спрат с парадирането“. Вие спрете с парадирането, палячовци! Ние не вдигаме фалшиви сватби, защото за нас семейството нито започва, нито се изчерпва с един пищен купон в бяло. Ние не занимаваме никого със секс клюки, нито разкриваме сексуалността на други хора без тяхното съгласие, защото уважаваме и ценим както личното пространство, така и идеята, че в обществото човешките права и гражданските задължения трябва да са еднакво валидни за всички.

Писнало ни е от идиотското отразяване на лгбти теми в българските медии – без елементарно запознаване на журналистите/водещите с конкретния въпрос, който отразяват и с предоставяне на ефир на открити неонацисти с оправданието „да се дебатира отворено по темата и да се покажат всички гледни точки“, като в действителност мотивите опират до търсенето на евтин панаирджийски скандал (адмирации към истински журналисти като Мария Чернева, които се стараят да обърнат тази грозна тенденция и винаги влагат в работата си професионализъм и човещина). Първо – истински дебат няма как да се проведе в рамките на 10-15 минути, още по-малко ако между кресливост и правота се поставя знак на равенство. Второ – аре малко по-прецизно относно „всичките“ гледни точки, за щастие към момента целокупният български нарорд не се състои изцяло от неонацита + група лгбти хора. Трето и най-съществено – гледна точка, която не се основава на никакви други аргументи освен „не ме кефиш, затова не трябва да те има“ просто не е валидна и включването на такъв тип излияние няма нищо общо с балансираното отразяване, а напротив – легитимира безпричинната агресия. Любопитно ни е дали родните „апологети на обективната журналистика“ биха си позволили да отидат само още една крачка по-далеч (в лайната на евтината сензация) и да потърсят гледни точки за дебат на тема: „потъпкване или утвърждаване на традиционните ценности е зверското убийство на младеж в парка, извършено заради съмнението, че младежът е гей?“. Всъщност не ни е любопитно, гади ни се, че някой може изобщо да допусне, че тук има място за дебат!

Накратко – писнало ни е омразата, лицемерието и агресията да се предствят за ценност. И докато това не се промени, ние имаме морален дълг да се включваме в София Прайд и да заявяваме, че няма нищо по-свято от любовта, грижата и човечността и че никой не бива да бъде ощетяван от достойнство и права заради своята сексуална ориентация или полова идентичност (нито пък заради цвят на кожата, физически затруднения, етнически произход, религиозна принадлежност или непринадлежност).

 

няма майтапи, доста сериозно стана, но това е положението по темата. елате на прайда, обичайте се и бъдете добри едни към други. квик.

Мъжество и кос(тю)ми

Начи… 5 часа по-късно и 2 креМвЕрша след като седнахме да пишем имаме първата дума. И тя еееее… ПОЦИНКОВАН ГИПС! Но това няма нищо общо с днешната ни тема (или поне на повърхността няма, иначе ние си знаем, че чупенето на гипса е нещо много мъжествено, особено пък ако е поцинкован).

Днес по махленски ш’обсъдим една пача. В нашите тефтери тя фигурира като ‘пача проста’. Ta – пачата проста a.k.a. деситу генчева a.k.a. президентшата (#NotMyPresident), а за някои „медии“ даже a.k.a. „най-накрая си имаме първа дама“ (нищо, че нито е първа, нито е дама, както ще демонстрираме ей сега). Да разгледаме едно от излиянията й в във фейсбук:

Ми и ние не знаем що си мислиш, може би само си мислиш, че мислиш.

Нека да поразчепкаме критически в руното на това чорлаво сексистко, мизогинно, патриархално и бинарно подобие на мисъл. За всички е ясно, че господин Росен (и без да сме отблизо запознати с неговата особа) не се вписва в стандартните бе-ге мачо/мечи стереотипи. Видимо не запълва свободното си време с игра на така любимия на българина футбол, има врат, има и коса, усмихва се като човек (не като Боко, Цецо, #КОЙ? и други такива питекантропи /пийтекартофи, пилескартофи), а жена му отказа да му е token. Оказа се даже, че са го наричали „чехльо“ – върхова патриархална обида. Но деситу иска да му нанесе още по-голяма обида, затова го нарича жена… очевидно забравяйки, че тя самата също е жена. Брау, деска, колко си тъпа само! (Няма да обръщаме внимание на мета-факта, че ние като пачи обиждаме деската на тъпа пача, поне на пол не я обиждаме).

Разбрахме, че господин Росен не й е по вкуса. Нека видим сега какви МЪЖУВИ я кефят.

Лелииииии, кви мъжове, кво нещо! То са кожи, то са козини, мечуви (изрязани вероятно от велпапе), шипове, корсети, лЮпардови щампи, лисичи якички, рицари, разголващи потници с неясен приоритет към гърди или косми, грим (о, грим! това са братя грим) и дълги, дъъълги мъжествени коси. И стойки, и чупки, и веене на грива, и горди лирически заявления от типа: „WE WEAR LEATHER!“ (цитат от „Gloves Of Metal“ ако някой въобще се интересува). Абе направо всичко пращи от мъжественост (особено куроочертанията по тесните еластични панталонки) и ни най-малко не се долавя хомоеротика. ХИЧ НИКАКВА! Прилагаме визуален материал за тези истЕнски мъже, харесвани само от истЕнски жени, които не харесват да са жени…

Ц-ц-ц, колко домашни котки са били одрани/оскубани за тез бАтушки! И кожените постелки за седалките от на тати пикапа отидаха, за да може леля Джийн да ушие сценични корсети и препаски за момчетата (да не им изстинат яйчниците). А мечовете (старателно изрязани от неясен материал – пдч, стиропор, кашон от телевизор или може би поцинкован гипс) тихичко шептят „ние сме още малки момченца-ченца-ченца“.

Какво не бихме дали да присъстваме на тази фото(бомба)сесия!  Почти чуваме подканващия глас на фотографа: „Да! Посегни към топките ми, бейби! Страхотно, ти, направи флекс и изпъчи пакета! А ти, реминисцентвай Мислителят на Роден! Да… ти отзад, с увисналия мустак… не мърдай. Чудесно, имаме го!“

Равнис! Стойка „Р“, като истински мъже! Само вие и Мис Вселена заставате така. Пускаме вентилатора. Розовичкото е много добре подбрано за фон. Леля Джийн е задобряла, откъде пазарува кожите… сама ли си ги гледа…

Момчета, стиснете юруци, покажете гърди и нека лъснат тези капси. А не ви ли притеснява кожата обгърнала дупетата ви? Ааа, вие ползвате Бочко срещу подсичане… добър избор. Ти вляво, харесва ми прическата на гръдта ти – две космати очи гледат над вертикален мустак. Ма тва е шедьовър, бе!

Нещо ти е ниска дръжката в градския транспорт ли? Не, ти си на детската площадка. Бягайте да се облечете… или вие сте дошли за ЛАРП-а?

Но в ерата на глем-а не са само Мъжете на война (Manowar). Уви, има и още много други истEнски мAже. Деската сигурно се подмокря. KISS.

тук вече не само градските котки, а цяла Африка и Азия са покосени – зебра, гепард, тигър! пак кожа, пак голи гърди, космати, вериги по вратовете като една верижна реакция, с ленти за физкултура са си закичили главите; потници на едри дупки! И това е след гримовия им период…

без коментар.

Къв е тоя crotch, бате! кво криеш там. семейните бижута ли са? сребърни лъжици и свещници, като тия дето жан валжан ги кра и лежа 20 години в каторгата, та после кмет ставА…. тук явно вече са били санкционирани от Пета (не Уилсън) и няма щампи и драни животни, само по метални одежди са останали (може би поцинкован гипс, чуваме, че е популярен). А второто отляво – котенцето със зелени очи, какво са е фанало там за бедрото, да не търси някоя семейна ценност. Не барай, момче, че Клетниците не си ли чел!

Предтечите на Лейди Гага откриват Прайда в Сан Франциско. А може би са тръгнали да стопират dykes on bikes на път за Ru Paul’s Drag Race. Страхотни обуща, момичета, топлят ли яйчниците? Ако видите припаднали наоколо, не е от гледката – от плътния облак лак за коса е (или от формалдехида в перуките). А на деколтето вдясно и Дженифър Лопес ще завиди. И все пак снимката крещи – мАжете знаят защо!

Парадът продължава – Skid Row. девственият мустак вляво е очарователен, но кой ти гледа натам, като има такова бедро на показ вдясно! кичури коса нежно паднали по челото, опрял се небрежно с ръка на стената (държи я да не падне, щото е мъж!), но тези бедра… ах, тези мъжествени бедра!

wtf, John. тези тупирани коси, тези дрехи, тези усмивки. ТЕЗИ КОСИ, Джон!

Iron Maiden. горките момчета с тия тесни дънки, как са успявали да направят деца, талк ли са си слагали, за да се обуят, резервни крака ли са имали!? Но страхотна бой-банда – облечени еднакво. Личи си кой е по-мъж тук – русичкият с патрондаЖа (да не се бърка със социален патронаж) и този bitch, I’m fabulous поглед. снимката се казва “дънковите девици с очертаните пакети, облегнати на стена, circa 1982′

Кат споменахме пакети в дънки, дойде време за минутка културен релативизъм с Tom of Finland.

много хомо. много еротик. много пакет. много релативизъм.

с тия кожени обуща, сигурно и той за прайд са е затичал.

Заключение: ма тя таа деситу е педалка бе!

ЕКСКУЗИВНО!!! Само в Три Пачи – президентшата е хомофобен гей сексист, който обаче (като всеки гей) си пада по цици (циците на мъжа си)! Събудихме двама политолози, един медиум и половин сеизмолог, за да пот-втвърдят това шокирВащо разкричий.

мъжествени цици, деситу харесва това. #NotMyДеситу

Да ви е сладко!

Три Години с Три Пачи

на тази дата Три Пачи празнуват Три години от сътворението си – това е една своеобразна мета годишнина.

знаем, че Три не е кръгла годишнина, но според пачия календар е собствено такава. пък и погледнете назад в световната митология (да де, история) – тримата влъхви, светата троица, Тринити от Матрицата, трите прасенца, патетата Хюи, Дюи и Луи, шведска тройка, Три-стан и Изолда, теоремата на Питагор за бермудския три-ъгълник (три-гонометрията, демек), три-поли до глезена, тримата братя и златната епълка, три синджира роби, тримата глупаци, три-чане на кучета, три-котаж, тримата мускетарина – всичко се връзва. до тези свещени предмети, лица и понятия горделиво се нареждаме и ние.

ако ви е студено, ударете един алкохол на въображаемото ни парти или наденете още един чифт гети (баба ви за кво ги е плела, жената!), па барем ви станат 3 за щастие.

а ние отиваме да си хапнем по една будистка молитвена въртележка като ей тези тука и помнете – тази година Три Години с Три Пачи, догодина – Четири! (ма как са ги глазирали тия прася само!)